Полуграмотниците от в-к "Монитор" ни разказват поучителна история

Скъпи приятели и читатели,

В сайта на в-к "Монитор" (http://www.monitor.bg/article?id=320307) чета следната "поучителна история",а всъщност стар руски виц:


Поучителна история
Веднъж тайфа мишоци се събрали на мрачно съвещание.

„Всички ни унижават. Всички се опитват да ни тормозят. Не можем да живеем повече така. Какво да правим? – занареждали те. Накрая един от мишоците казал: „Сетих се! Ще питаме Филин. Той е известен и мъдър стратег!” И всички вкупом се запътили към Филин. Наобиколили го и го попитали: „Какво да правим? Ние сме беззащитни и всеки може да ни обиди!” Филин дълбокомислено погледнал нагоре и казал: „Всичко е много просто: трябва да станете таралежи”. Мишоците се зарадвали и хукнали обратно с възторжени викове: „Да, да! Разбира се! Всичко е толкова просто, можехме и сами да се сетим! Трябва просто да станем таралежи!” Внезапно един от мишоците спрял и озадачено се втренчил в земята. „Да де…- замислено казал той, - ама се чудя, как точно ще станем таралежи?” – „Наистина, наистина! – извикали останалите. Как ще станем таралежи? Да отидем пак при Филин и да го попитаме”. Цялата група завила обратно като един голям параход и хукнала отново при Филин. „Филин, а как да станем таралежи?” – за втори път попитали мишоците. „Ами - замислено и гордо казал Филин, - това вие ще си го решите. Аз съм стратег. А как се става таралеж – това е вече технология”.
.....................
МОЯТ КОМЕНТАР КЪМ ТАЗИ "ПОУЧИТЕЛНА ИСТОРИЯ":

Понеже във вестниците и телевизиите съществува съревнование кой колко тъпи журналистки ще назначи се получават подобни дивотии с Филин. На руски език "филин" значи "бухал". Така че навсякъде заменяте Филин (с главна буква написано в "Монитор") с бухал и вицът ви става понятен. Нашите полуграмотни журналистки обаче знаят само английски на равнище да възкликнат "уоау". Професията редактор е отдавна забравена и втъпяването на нацията върви според съветите на г-н Филин.

Ако съм на мястото на собственика на "Монитор" г-н Делян Пеевски, бих разгонил моментално след подобна издънка главен редактор, отговорни редактори и виновната журналистка (журналист). Все пак човекът влага във вестника пари всеки ден от седмицата.

FOX в САЩ показа уличните боеве по московските улици, на които растат...палми.

Части на гръцката полиция, представени като руски ОМОН-овци
Реална улична телефонна кабина в Русия
Гръцка телефонна кабина в Атина
Счупена гръцка телефонна кабина, представена като руска.
Реалните руски ОМОН-овци.
Гъцките служби на реда.
Вилколепната палма, прекрасно развиваща се насред руската зима.

Гьобелс ряпа да яде! По московските улици се "водят улични боеве с недоволните от Путин". Българска телевизия излъчва антируски предавания с участници господата Дайнов и Инджев, които вещаят края на Владимир Путин (както и неудачният кандидатпрезидент на САЩ МАКЕЙН), а пък каналът FOX направо излъчва сраженията по московските улици, на които растат... палми. Сигурно глобалното затопляне е така напреднало, че палмите са естествен московски вид.
FOX NEWS изтеглиха материала от Мрежата, само че той остана напр. в Ю Туб и другаде и е много смешен със секундните кадри със свободнорастящата палма насред руската зима. Източници има много - ето някои от тях: http://www.1tvnet.ru/content/show/fox-news-dobavil-v-rossiiskie-mitingi-grecheskie-palmi-i-kokteil-molotova_06523.html. Или този американски източник - там видеото е вече заличено http://www.theatlanticwire.com/business/2011/12/fox-news-made-moscow-riots-look-riotier-athens-footage/45901/
Да не говорим, че каналът Фокс е обвинен в лъжи и относно американските протести срещу режима във Вашингтон и североамериканската олигархия - движенията Окупирай Уолстрийт и Окупирай Капитолия - http://rt.com/usa/news/fox-news-lies-wisconsin-protests/

ЕТО И ЛИНК КЪМ ЛЪЖЛИВИЯ МАТЕРИАЛ НА ФОКС НЮЗ, НА КОЙТО ЗАПИСИТЕ НА РУСКИТЕ ХОРА СА ПРАВЕНИ В СТУДИО, А КАРТИНАТА Е СНИМАНА В ГЪРЦИЯ, КАКТО СТАВА ЯСНО ОТ ВИДА НА ЩИТОВЕТЕ НА ПОЛИЦАИТЕ, ТЕЛЕФОННАТА КАБИНА (ИМА И СНИМКА НА АВТЕНТИЧНА РУСКА ТЕЛЕФОННА КАБИНА) И Т.Н. http://www.youtube.com/watch?v=8k102eIL-Zs


Нека предложа и моят анализ какво реално се случва в Русия около кандидатурата на Владимир Владимирович Путин за президент:
1.Владимир Путин не се харесва на една част от хората с ЛЕВИ възгледи. Защо? Защото предложи г-н Медведев за президент, а г-н Медведев действаше от позициите на неолиберализма - съкращаване на социалните придобивки, увеличаване на цените, премахване на дотациите за ток, топлинна енергия, питейна вода, приватизиране на печеливши отрасли. Според недоволните леви граждани, годините, в които прозападният Медведев управляваше като президент, бяха загубени за Русия години. Тези леви граждани гласуваха за Комунистическата партия на Зюганов, която е в момента втората политическа сила в Русия с близо двадесет процента от местата в Думата.
2.Съвсем не се харесва Владимир Путин на забогатялата през времената на т. нар. "безпредел" - криминалната икономическа "демокрация" прослойка от неолиберални политици - напр. Борис Немцов, Ирина Хакамада, Генадий Бурбулис и др. неолиберали, които възхваляват покойния Егор Гайдар и неговите неолиберални трусове, довели до чудовищно обедняване на милиони и милиони руски хора. Неолибералите в Русия са толкова компрометирани, че никога повече няма да влязат в активната политика, да не говорим за Думата. Те са точно това, което наричаме аутсайдер - стоящи навън. А в руския политически жаргон тях ги наричат с показателното прозвище ЛИБЕРАСТИ.
3.Никак не се нрави Владимир Путин на англосаксонската политическа върхушка, действаща чрез нейните си "експерти на прехода" в Русия (понятие, добре обяснено за България от българо-френската изследователка Достена Лаверн). Организации като Центъра "Левада", радиостанции като "Ехото на Москва" и др. са имплицитно свързани със североамериканския финансов капитал и Владимир Путин спокойно обясни това днес пред медиите. Той каза, че нападките на тази финансирана отвън колона са предизвикани от думите на Х. Клинтън, която е казала, че изборите в Русия били фалшифицирани,без изобщо да има най-малка представа от изборните процес и резултат. Путин е неудобен, защото съхранява относителната суверенност на Русия. И най-вече в икономиката, когато преразгледа въведеният от Елцин след т.нар. "разстрел на Парламента" Закон за подялбата на продукцията, който облагодетелстваше единствено североамериканските и британските петролодобивни, газодобивни, златодобивни и др. корпорации за източване на суровини. Анулирането на Закона за подялба на продукцията бе сигнала за медийната война на Запада срещу Владимир Путин. Западът обаче не е монолитен в медийната война срещу Путин. САЩ и Англия са яростни критици на Путин, докато Германия, Италия, Франция, Испания, Португалия, Финландия спазват уважителен тон. Защо? Защото важният бизнес на англосаксонците в Русия беше добива на нефт и газ, докато другите западни държави днес употребяват руските нефт и газ без посредници, а директно от руската държава. И огромните приходи остават в Русия. Ето защо, когато Елцин вкара танковете в сградата на Думата през 90-те години и стреляше срещу Председателя на Думата Руслан Хазбулатов, североамериканските медии определиха това като истинска демокрация, а днес всеки жест на Владимир Путин се оценява като авторитарен.
4.Ще успеят ли англосаксонските усилия (хайде нека кажем западните усилия) и усилията на руската опозиция да свалят от власт Владимир Путин? Това е важен въпрос, защото не се очертава по-авторитетна фигура за президент на Русия. Единственият субект, който може да свали Путин от власт това е Владимир Путин. Ако той продължи с играта на ротации, ако продължи с пи ар акциите и "реформите" от неолиберален тип, пагубни за държавите по света, вместо с реалните задачи, ако продължи понякога да наподобява смешните Саркози и Берлускони, руската нация ще намери негов заместник. И този заместник няма да бъде нито една частица по-угоден на САЩ и Англия, отколкото Путин. В това могат да бъдат сигурни консерваторите от рода на Маккейн. Защото Путин губи не заради твърдостта си срещу САЩ и корпоративизма, а напротив заради недостатъчната си твърдост.
5.А всъщност Владимир Путин, ако не му бъде попречено насилствено да стане отново президент, поднася доста неприятни обещания за моща на САЩ - възстановяване на съюзността между Белорусия, Казахстан и Русия - това е всъщност по-голямата част от бившия СССР (остава важната Украйна, а Грузия е почти без значение на този фон, освен сантиментално). Възстановяване на позамръзналата дейност на Шанхайската организация и укрепване на бизнеса и съвместните действия с новата световна свръхсила - Китай.
6.Добрата новина за всички е, че Владимир Путин е гарант и срещу възвръщането в Русия на желаният от КПРФ на Зюганов комунизъм от съветски брежневски тип, което го прави още по-незаменим управник на грамадната държава.
7. Много е възможно да се направи коалиционно правителство на Русия от партията на Путин и КПРФ на Зюганов, като напр. комунистите вземат социалното министерство, министерството на образованието и пр. Това ще засили увереността на екзекутивната власт в Русия повече,отколкото през втория мандат на Путин като Президент.

А що се отнася до "почтенността" на англосаксонските корпорации в извличането на природни ресурси, достатъчно е да си припомним Мексиканския залив - най-мръсното в момента място в световния океан.
Интересна е и тази информация, обявена в световната преса и цитирана от мен според вестник "Новинар": http://novinar.bg/news/braziliia-shte-sadi-shevron-za-84-mln-dolara_Mzc2Nzs3Ng==.html Бразилия ще съди американската компания „Шеврон”, като искът е на стойност 84 милиона долара, съобщи „Блумбърг”. Причина са нанесените екологични щети заради разлива на петрол по проекта Frade. Аварията е станала заради неверни изчисления на налягането на суровината, което довело до изтичането при сондирането.
Искът ще бъде внесен в съда на 13 декември, съобщи министърът на екологията на щата Рио де Жанейро Карлуш Минк.
Работата на „Шеврон” в басейна Компос ще се наблюдава в продължение на две години със сателити, вертолети и кораби. Провеждането на екологичния одит ще се заплаща от американската компания.
Миналия месец Агенцията за опазване на околната среда на Бразилия глоби „Шеврон” с 28 милиона долара заради изтичане на петрол. Властите забраниха на компанията да прави нови сондажи най-малко за три месеца.
От американския гигант заявиха, че ще продължат да сътрудничат на властите, за да се определи причината за аварията.
В началото на декември Националната петролна агенция на Бразилия поиска от американската компания да затвори добиващите сонди в проекта Frade заради откриването на сероводород.

А НАЙ-НАГЛИЯТ ПРИМЕР Е ДОГОВОРЪТ ЗА ДОБИВ НА ЗЛАТО В ЧЕЛОПЕЧ ОТ СТРАНА НА КАНАДСКАТА ФИРМА "ДЪНДИ ПРЕШЪС МЕТАЛС" - на всеки 100 КИЛОГРАМАо злато България взима 700 грама, а канадците 99 КИЛА И 250 ГРАМА. (как да не признаеш, че в България е демокрация?!)http://tv7.bg/news/bulgaria/2856292.html

Има ли Китай нов съюзник до границите на САЩ? CELAC поздравен от президента Ху Дзинтао

Уго Чавес и Кристина Киршнер разглеждат портрет на покойния съпруг на Кристина Киршнер Нестор Киршнер и Уго Чавес.

Дилма Русев и Антонио Патриота (външен министър на Бразилия) на срещата по учредяването на CELAC (фото:Roberto Stuckert Filho/PR)


С изключение на спорадични публикации в пресата, конституирането на CELAC (Общността на латиноамериканските и карибските държави) не бе подобаващо отразено от медиите в България, особено от електронните. Което е странно, видим ли, че се касае за най-голямото обединение в Западното полукълбо, обхващащо 33 държави без САЩ и Канада. CELAC се събра първом през месец юни 2010 г., а сега срещата на държавните глави бе проведена на 2 и 3 декември 2011 г. в Каракас (Венецуела). Нескривана от медиите в Южна Америка бе енергичната реакция на Китай, който чрез своя Президент Ху Дзинтао изказа сърдечни поздрави по повод учредяването на тази Общност. Поздравителният адрес на китайския президент бе прочетен тържествено на втория и последен ден на срещата на държавните глави на държавите-учредителки и членки на CELAC. В адреса се казва, че обединението на латиноамериканските и карибските държави допринася за заздравяването на региона като твърдина на мира, спокойствието и засилване на способностите на държавите да отговорят на предизвикателствата на съвременността.
Досега на аналитиците на международните отношения и специалистите по въпросите на Южното полукълбо бе известно напредването на интеграцията на Южна Америка чрез развитието на проекта UNASUR (UNASUL). Днес вече регионалната интеграция на Латинска Америка печели свръхважно продължение - включва в себе си Мексико и държавите от Централна Америка и Карибите, организирани в малката регионална търговско-промишлена зона CARICOM.
Какво следва от създаването на CELAC?
1. Очевидна е общата несимпатия на Латинска Америка и Карибите към политиката на САЩ, които се оказват изолирани от Общността.
2. Като цяло големите държави от Общността (Бразилия, Аржентина, Венецуела) са по-малко засегнати от икономическата криза, отколкото страните в Европа и самите САЩ.
3. Мексико става арена на геополитическа игра с големи залози, доколкото то е страна, участваща в НАФТА, а от друга страна в Тихоокеанската общност (Мексико, Перу, Чили, Колумбия)- скорошна креатура на САЩ, за която се очаква, заедно с Канада, да се присъедини към Азиатско Тихоокеанската общност, която САЩ изгражда активно, за да се противопостави на активността на Китай в Югоизточна Азия, Тихия океан, Африка, а сега и в Южна Америка.
4. Редица държави от Южна Америка - на първо място Бразилия - превърнаха Китай в основен търговски партньор и планират още по-тясно сътрудничество, особено на базата на износ на суровини и внос на технологии.
5. Ухажвайки държавите от CELAC, Китай се сдобива с международни партньори, зле настроени към основния му конкурент (САЩ), които Китай бързо догонва в състезанието за първото място в икономическата и иновативната област, надминал е в областта на финансовата стабилност, и по-бавно догонва в областта на военната мощ.
6. Стратегически съюз между Китай, Русия и държавите от CELAC би могъл да оспорва ДОРИ ВОЕННОТО могъщество на САЩ и Англия - старите съюзници, представляващи по същество единомишлениците и реалните военни сили в НАТО.
7. Наблюдава се бърза и решителна реакция от страна на САЩ на тези предизвикателства - създаването на алтернативни общности (Тихоокеанската), както и светкавичният военен договор с Австралия - 2500 военни на САЩ (морска пехота)в средносрочен план. В този аспект републиканците нямат никакви основания за обвиненията към "бездействието" на моментната изпълнителна власт.
8. В самите държави-членки на CELAC съществуват различни визии за същността му - напр. президентите на Венецуела, Еквадор, Боливия, Куба, Никарагуа и др. са на мнение, че CELAC трябва да замени Организацията на американските държави като овехтяла и проамериканска. Президентките на Аржентина, Бразилия и президентите на Мексико, Колумбия, Чили и др. смятат, че ОАД трябва да продължи съществуването си, независимо от създаването на CELAC.
9. Най-голям плам и революционност прояви Уго Чавес като домакин, но фактическите изгоди от изолирането на САЩ и Канада ще се паднат със сигурност на един играч (възможно е и на други, но не със сигурност) - Бразилия, която отново, в присъщ и добре отработен маниер, се държи с достойнство и умереност, протягайки ръка за подкрепа на всеки участник, балансирайки и излъчвайки увереност. По този начин Бразилия гарантира мира си и бавното си, но сигурно придвижване към "клуба на великите" - държавите постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН.


Конферентната зала с портретите на Симон Боливар

Президентите Филипе Калдерон, Дилма Русев и Уго Чавес

Раул Кастро по време на заседанията на учредителната среща на CELAC
Президентите на Парагвай Фернандо Луго Мендес (вляво) и на Уругвай Хосе "Пепе" Мухика

"Пепе" Мухика - президентът на Угугвай е облечен с венецуелска военна униформа по време на първия ден на Конференцията.

Президентката на Аржентина Кристина Фернандес Киршнер и президента на Уругвай "Пепе" Мухика.

Президентът на Еквадор Рафаел Кореа.


Информационни източници: http://noticias.sapo.mz/lusa/artigo/13437473.html
http://noticias.terra.com.br/mundo/noticias/0,,OI5501211-EI8140,00-China+parabeniza+criacao+da+Celac+e+manifesta+apoio+ao+novo+bloco.html http://noticias.r7.com/internacional/noticias/kirchner-vai-a-cupula-da-celac-e-se-reunira-com-dilma-e-chavez-20111128.html http://blog.planalto.gov.br/celac-reflete-importancia-geopolitica-da-america-latina-e-do-caribe-diz-presidenta-dilma/

Коментарът и анализът на фактите е на проф. д-р Кирил Шопов

Учени и експерти: Необходим е нов диалог по проблемите на националната сигурност

АВТОР: Д-Р ТИХОМИР СТОЙЧЕВ; ФОТОГРАФИИ: Д-Р ТИХОМИР СТОЙЧЕВ И ДОЦ. Д-Р ВИХРЕН БУЗОВ

Основните докладчици - долу: проф. д-р Витан Стхефанов; отляво надясно: доц. д-р Вихрен Бузов, проф. д-р Любица Митрович, проф. д-р Слободан Нешкович, доц. д-р Евлоги Данков; доц. д-р Велин Аргатски; отзад отляво надясно: проф. дн. Желязко Стоянов, проф. д-р Кирил Шопов, чл. кор. дн. Васил Проданов

Втори в първата колона е д-р Тихомир Стойчев - автор на материала и голяма част от фотографиите.

Проф. д-р Кирил Шопов се подготвя за Академичната си лекция, предвидена в рамките на Конференцията




Автор - д-р Тихомир Стойчев
Понеделник, 14 Ноември 2011 15:20
Старопрестолният град Велико Търново и ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий" на 11 и 12 ноември за пореден път станаха домакини на Международна научна конференция по проблемите на националната и международна сигурност.
Тя е част от програмата, осъществявана по научен проект „Академичен форум по проблемите на сигурността".
В работата на Конференцията взеха участие учени, експерти и гости от различни центрове в страната и чужбина.
За откриването на Конференцията те бяха поздравени от зам. декана на факултета по философия доц. д- р Вихрен Бузов и приветствани от ректора на Университета.
В панел „Регионална и национална сигурност" доклади представиха проф. д-р Витан Стефанов от СУ „Св. Климент Охридски", проф. дфн. Желязко Стоянов, чл. кор. проф. дфн Васил Проданов от УНСС, и БАН, проф. дфн Минчо Минчев, проф.д-р Любиша Митрович от Университета в Ниш, Р. Сърбия, проф. д- р Слободан Нешкович от ФИИМ в Нови Сад и д- р Виорика Бансиу от Университета в Орадеа- Румъния и др.
Във втори и трети панел, съответно „Етнос, политика и сигурност" и „Култура, идентичност и сигурност"с интерес бяха изслушани докладите на проф. д-р Кирил Шопов от ВТУ „ Св. Св. Кирил и Методии", доц. д-р Велин Аргатски, доц. д-р Драгомир Кръстев и д-р Станислава Минева от ВСУ „Черноризец Храбър", доц. д- р Евлоги Данков, д- р Тихомир Стойчев, председател на НААФ и др.
Участниците в Конференцията изразиха загриженост за състоянието и перспективите пред сигурността както на отделните страни, така в регионален и глобален план.
Като условие за преодоляване на предизвикателствата пред нея, отстраняване на рисковете и заплахите, беше изведено общо мнение, че е необходим откровен диалог между носещите отговорност за управлението, политиците, гражданите, хората от науката и експертите, който да бъде съпътстван с повече взаимност и чуваемост.
Като особено полезни бяха отчетени усилията на научната общност от региона на Балканите този диалог да се състои.
По традиция всички доклади и въпроси, повдигнати в дискусиите ще бъдат публикувани в нарочен Сборник на ВТУ.

Тихомир Стойчев

Проф. д-р Любица Митрович и чл. кор. дн. Васил Проданов


Академичната лекция на проф. д-р Кирил Шопов


Втора секция: говори проф. Слободан Нешкович, а водещ е проф. Желязко Стоянов

„Бразилия - от Кастело Бранко до Дилма Русев. Външна политика и вътрешен напредък"

Първа корица

Уважаеми читатели на блога ми – заедно с пристигането на Дилма Русев в България излезе от печат монографията ми „Бразилия - от Кастело Бранко до Дилма Русев. Външна политика и вътрешен напредък” Изд. „Рива”, С. 2011

Няколко уточнения:
1. Дилма Русеф или Дилма Русев – изписвах я Русеф, но редакторите в Изд. „Рива” предложиха Русев. Консултирах се с уважавания ми приятел филолог, бразилист, поет, белетрист и преводач Румен Стоянов, който също ме посъветва името да се изписва Русев. Приех предложението.
2. От тази книга всеки любопитен ще научи наистина най-важното за съвременна Бразилия в политически план.
3. Благодаря за коректността на Изд. „Рива” и в частност на г-н Йонко Йончев.


Книгата разглежда напредъка на Бразилия в периодите на военен режим, редемократизация и през време на управлението на Партията на трудещите се. Представено е постепенното израстване на Бразилия от регионален към глобален играч на световната сцена. С факти и данни са показани постиженията на Бразилия в редемократизацията, преодоляването на трудностите в икономиката. Представено е засилването на страната във всички сфери на социалния и икономически живот.
Книгата е разделена на четири основни глави. След тях има заключение, три приложения и списък с използваната литература.
Първата част на книгата (Вместо увод) разглежда константните направления на външната политика на Бразилия – интересите и целите ѝ в региона, на световната сцена и позитивните начини за постигането на тези интереси. Разгледана е подробно ситуацията в света към днешна дата – издигането на новите играчи на световната сцена (G-20 и BRICS).
Във втората част (Първа глава) се разглежда външната политика на Бразилия в периода на военния режим и редемократизацията. Тя е разделена на осем параграфа. В първия са представени основните текстове на Конституцията от 1988 г. за международните отношения и външната политика. Този параграф разказва за предходните бразилски конституции и за Институционните актове (Atos Institucionais) на военния режим. Във втория параграф са представени действията на Кастело Бранко, Коста и Силва и други военни. В третия параграф са представени външнополитическите усилия на Емилио Медиси и Ернесто Гайзел. Четвъртият параграф е за постепенното политическо отваряне (abertura) при Фигейреду. Петият параграф е върху управлението на Сарней. Шестият е за провала на Фернандо Колор де Мело и управлението на Итамар Франко. Седмият и осмият касаят развитието на космическата и ядрената програми на Бразилия – усилията на страната в тези сфери.
В третата част (втора глава) е представено превръщането на Бразилия в най-важната държава в Южна Америка. Как тя става регионален лидер. Засяга се управлението на Кардозо в двата му мандата, а параграфите разглеждат интелектуалното и политическото израстване на Кардозо и неговите действия във външната политика.
Четвъртата част (трета глава) е посветена на управлението на Партията на трудещите се (PT) през двата мандата на президента Луис Инасио Лула да Силва. Първият параграф разглежда регионалните и глобалните проблеми, пред които е изправена Бразилия към началото на 21 век. Вторият параграф представя развитието на отраслите за биогоривото, нефтодобива и корабостроенето и външнополитическата защита на тези сектори. Третият параграф представя външнополитическата критика на Лула срещу политиката на субсидии в селското стопанство на развитите държави и опитите им да ограничат парниковите газове за развиващите се като Бразилия. Отделено е внимание и на външнотърговските отношения между Бразилия и САЩ. Четвъртият параграф е посветен на целите и задачите на UNASUL. Петият параграф е за военното производство и военните покупки на Бразилия при управлението на Лула. Шестият е за развитието на мирната атомна програма на Бразилия по времето на управлението на Лула.
В заключението се анализира външнополитическата дейност на президентката Дилма – връзките с Китай, с BRICS, с Южна Америка, със САЩ и се прави прогноза за нарастващото значение на Бразилия на световната сцена. Авторът симпатизира на идеята за превръщането на Бразилия в постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и аргументира своята гледна точка.

Четвърта корица

RESUMO

O livro é intitulado: De Castelo Branco a Dilma Roussef. Aborda o desenvolvimento e o progresso do Brasil durante o regime militar, a posterior redemocratização e a gestão do governo de PT. Apresenta o significativo crescimento do Brasil em que o país se transforma de força regional em significativa força no cenário mundial. Por meio de fatos e dados são mostradas as conquistas do Brasil no processo de redemocratização, a superação da crise econômica. Apresenta-se o fortalecimento do país em todas as esferas da vida social e econômica.
O livro é dividido em quatro partes principais, conclusão, três anexos e o referencial teórico.
A primeira parte do livro (Em vez de introdução) aborda as direções constantes da política externa do Brasil – os interesses e os objetivos no cenário regional e mundial e os meios positivos de alcance desses objetivos. É considerada em detalhes a situação do mundo atual – a emersão de novos fatores no cenário mundial (G-20 e BRICS).
Na segunda parte (Capitulo 1) se analisa a política externa do Brasil no período do regime militar e a posterior redemocratização. Essa parte é dividida em 8 parágrafos. O primeiro parágrafo tem como intuito de apresentar os pilares da constituição do Brasil de 1988, no que diz respeito às relações internacionais e a política externa. Este parágrafo narra sobre as constituições brasileiras precedentes, como também dos atos institucionais no decorrer do regime militar. O segundo parágrafo aborda as ações dos militares, tais como de Castelo Branco, Costa e Silva entre os outros. O conteúdo do terceiro parágrafo gira em torno dos esforços políticos de Emilio Médici e Ernesto Geisel. O quarto parágrafo se constitui em torno da gradativa abertura política do Brasil na época de Figueiredo. O quinto parágrafo é dedicado à gestão do Presidente Sarney. O sexto analisa o fracasso de Fernando Collor de Mello e a gestão de Itamar Franco. Os parágrafos sétimo e oitavo são dedicados aos programas espacial e nuclear do Brasil – os esforços do país nessas áreas.
A terceira parte (Segundo capitulo) é dedicada a transformação do Brasil em maior força na América do Sul. Nessa parte é retratada a gestão de Fernando Henrique Cardoso durante seus dois mandados, seu desenvolvimento intelectual e político como também a sua política externa.
A quarta parte é dedicada ao governo de PT durante os dois mandados do Presidente Luis Inácio Lula da Silva. O primeiro parágrafo dessa parte analisa os problemas regionais e globais com os quais o Brasil tem de lidar no início do séc. XXI. O segundo parágrafo apresenta as questões vinculadas ao biocombustível, produção de petróleo e engenharia naval, como também a política externa de defesa de tais setores. O terceiro parágrafo discute a posição crítica de Lula dirigida aos países desenvolvidos e suas políticas de subsidiarem os produtos agrícolas, discutem-se também os esforços do Governo Lula de reduzir os efeitos estufa. Uma atenção especial é dedicada as relações políticas entre Brasil e Estados Unidos. O quarto parágrafo analisa os objetivos e as tarefas da UNASUL. O quinto parágrafo repercute sobre a produção e comercialização da indústria militar no Governo Lula. O sexto é dedicado ao programa nuclear pacifico na era Lula.
A conclusão analisa a política externa da
presidenta Dilma – os contatos com China, BRICS, América do Sul e com Estados Unidos, como também se faz um prognóstico da crescente influência do Brasil no cenário mundial. O autor simpatiza a idéia da transformação do Brasil em membro permanente do Conselho de Segurança da ONU, argumentando o seu ponto de vista.

А Слънцето ме стопли

Затихна словото,

Замря снегът,
Превърнал се
на снежни пеперуди.

Разбит - духът ми
се разпадна на парчета.

Пропадаше от векове...
И Слънцето смразяваше града
по-здраво.

Помолих пеперудите за помощ -
поеха на крилата си парчетата
на моя дух - и той въздигна се
по-силен отпреди.

А Слънцето започна пак да топли.

К.Ш. 2011

Споделен кулинарен експеримент с прясна пъстърва гъба, "ястребка" - Polyporus squamosus

След дъждовете онзи ден със съпругата ми набрахме около четири килограма ястребка от различни ясенови дървета близо до София. Тя не пожела да я правим на супа и решихме да я изпържим леко панирана с яйца, но без галета или брашно. Яйцата разбихме с вилица и със сол на вкус. Можеше да се сложи малко черен пипер, но аз не го обичам. Понеже отдолу гъбата е като надупчена гума и поема много от олиото, трябваше да я сложим да изстива след изваждането от тигана върху дебели пластове домакинска хартия, където мазнината се оцеди.
По-дебелите, или леко втвърдени гъби, разрязахме надлъжно и напречно надве. Пържихме ги до по-тъмен цвят на парчетата.
Гарантирам Ви, че е много по-вкусна от култивирана кладница, а да не говорим, че е и много по-ароматна. Притежава специфичен кисело-местен аромат.
Пихме и домашно вино от червен отел (знам, че е отровно, забранено и лошо), но пък аз почти не пия вече алкохол. Напълних си половин голяма водна чаша с отел, после догоре с лед, изчаках да се поразтопи и ми беше неизказано сладко. За по-пиещите и носещите да кажа, че това мезе е идеално и за розе и за бели вина.
Забележка: Ако гъбата е втвърдена, не я яжте, защото може да ви направи илеус (запушване на червата). Ядат се само много прясни ястребки.
Забележка втора: Старите ястребки се нарязват с як нож (напр. големия Хенкелбах) на кубчета и се отваряват на котлона с вода. Към отварата се слага масло и "Вегета" (или само солчица) и полученият ароматен бульон се използва за приготовление на супи - най-добре с месо.
Поздрави от Кирил Шопов!

Визитата на Дилма Русеф в Китай – приятелска среща на две световни сили

В предишен анализ в блога си прогнозирах, че първата визита на Дилма извън Южна Америка ще бъде в Китай. Независимо, че Хилъри Клинтън и Обама вече и гостуваха в Бразилия. Между древния и велик Китай и грамадната Бразилия няма геополитически различия и напрежения. Напротив и двете страни желаят многополюсен и мултикултурен свят (в какъвто желая да живея и аз). И двете големи сили не приемат ничия „привилегирована” визия за света, особено пък силово налагана. И двете държави участват в БРИК – организацията, на която главно се дължи икономическият растеж в света в последните години. БРИК (Бразилия, Русия, Индия, Китай) скоро ще се казва БРИКС, защото Китай покани и държавата Република Южна Африка на срещата на БРИК. Президентът на РЮА Jacob Zuma \произнася се Джакоб Зума, а не Джейкъб, както се изписва в някои български вестници\ също ще присъства на срещата между държавните глави в Китай.

В понеделник 11. април 2011 г. Дилма Русеф пристигна в Пекин на официално посещение.


В изказването си в това видео Дилма казва, че не е достатъчно Бразилия да бъде само един търговски парньор на Китай, но трябва да е такъв и в областта на изследванията, технологиите, иновациите, развитието на високите технологии, което ще направи сътрудничеството действително двунационално и реципрочно. Китай е основния търговски партньор на Бразилия и задачата на бразилското правителство е да има реципрочност във взаимоотношенията.
В делегацията на Бразилия са включени Антонио Патриота - министър на външните работи; Едисон Лобъо - министър на мините и енергетиката; Алоизио Меркаданте на науката и технологията; директора на федералния университет на Рио де Жанейро Луис Пингели и още десетина участници от различни сектори на науката и технологиите.
Китай ще отвори пазара си за големи количества свинско месо, произведено в Бразилия от три месопреработвателни предприятия. Новината се посреща добре, но със забележката, че това производство прахосва големи количества питейна вода и е заплаха за чистотата на водите в Бразилия. (Изчислено е, че за килограм свинско месо се употребяват над 5 литра питейна вода - виж http://globonews.globo.com/Jornalismo/GN/0,,MUL1658619-17665-313,00.html)
Също така e важно да се договори с китайската страна продължаването на прозводството на бразилската самолетостроителна корпорация Embraer в Китай. Там има призводство от 2002 г., което е вероятно да бъде продължено. Възможността това изнесено производство да бъде затворено е един проблемен пункт в двустранните отношения.
Преди минути (пиша този текст в 22 часа на 12.04.2011)се появи информация, че е по-вероятно Китай да направи нови поръчки, което ще продължи срока на изнесеното производство - виж. http://www.guiame.com.br/v4/111610-1452-Embraer-confirma-compra-de-jatos-para-evitar-fim-de-f-brica-na-China.html).

„БРАЗИЛИЯ: ОСОБЕНОСТИ НА ДЕМОКРАТИЧНИЯ ПРОЕКТ” - ЗАДЪЛБОЧЕНО ИЗСЛЕДВАНЕ ВЪРХУ СЪВРЕМЕННАТА БРАЗИЛСКА ДЕМОКРАЦИЯ

На корицата са портретите на президентите на Бразилия след редемократизацията. От ляво надолу и после нагоре в дясно: Жозе Сарней, Итамар Франко, Луис Инасио Лула да Силва, Фернандо Енрике Кардозо, Фернандо Колор ди Мело.

(Тази рецензия е публикувана в сп. "Политически изследвания", брой 1-2/2010, стр. 147-151)
Когато видях в мрежата, че издателството на МГИМО е обнародвало научен труд от над 800 страници, посветен на бразилската вътрешна политика, се обърнах към единствената в България фирма за поръчки на руска литература. Направих заявката и след година и два месеца ми бе казано, че книгата не може да бъде доставена. Така и не разбрах точно защо. Започнах да издирвам координатите на автора – проф. д.и.н. Людмила Окунева – национален координатор за Русия в Асоциацията на европейските историци-латиноамериканисти (AHILA). Получих нейното съчинение „Бразилия: особености демократического проекта. Страницы новейшей политической истории латиноамериканского гиганта (1960-е гг. – 2006 г.)”, което прочетох с огромен интерес.
Сериозни изследвания върху историята и политиката на Бразилия са рядкост дори в най-развитите в социалните науки държави, рядкост са и в Русия, да не говорим за България. Но геополитическата ситуация се променя в такава насока, че Бразилия става ключов регионален играч в Южното полукълбо с външнополитически претенции за глобален играч, видим ли настоятелните усилия на държавата-гигант да се превърне в постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Бразилия, наред с Китай, Русия и Индия, съставлява част от групата БРИК, на която главно се дължи растежът на световната икономика през последните години. (Понастоящем делът на БРИК в растежа на световната икономика надхвърля 50%).
За последните осем години от управлението на Луис Инасио Лула да Силва Бразилия има постоянен годишен ръст на БВП 4,64%, без оглед на световната финансова и икономическа криза. Представите за страната само като за голям износител на суровини и селскостопанска продукция, като място за карнавали и красив футбол са напълно остарели. Бразилия формира по-голямата част от печалбите си от износа на продукция с висока степен на обработка - индустриални стоки от почти всички отрасли на промишлеността, плюс запазването на ключова роля в износа на суровини и аграрни продукти. Това налага преориентация на външнополитическото отношение на европейските страни към този икономически партньор, както и засилване на партньорството в областта на социалните, политическите и културните релации. Необходими са мащабни, подробни, адекватни изследвания върху историята, външната политика и вътрешната политическа система на латиноамериканския колос, особено предвид ключовата му роля в започналия процес на обединение на южноамериканските държави в общ съюз – УНАСУР (УНАСУЛ).
Точно такава мащабна работа е извършена от проф. Окунева – един теоретичен отговор на предизвикателството пред руската външна политика за скоростно разширяване на връзките с Бразилия в областта на валутно-финансовата политика, военната промишленост, химическата и фармацевтична индустрия, политическото взаимодействие в рамките на Г-20, БРИК и др.
Людмила Окунева си поставя и решава успешно редица задачи, обхващащи както разяснението на философията на бразилската демокрация, така и изключително богатата фактология в съвременната бразилска история. Тя започва анализа с най-трудния въпрос – ролята на бразилския интелектуален елит в процесите на политическо обновление. В историята на съвременна Бразилия възлова е 1964 г., когато чрез военен преврат се предрешава външнополитическия избор на страната в полза на САЩ и транснационалния капитал. Самият военен режим в Бразилия действа по уникален начин, без ярък авторитаризъм, а напротив – Националният конгрес избира военен президент за един мандат, последвано от избор на нова персона. Запазена е формална двупартийна система (bipartidarismo no Brasil по североамерикански образец). Жертвите на военния режим в тази страна са много по-малко от тези на хунтите в други южноамерикански държави, напр. в съседна Аржентина. При президента ген. Ернесто Гайзел външнополитическия курс на страната се променя към много по-самостоятелни действия, а военният натиск върху обществото намалява интензитета си. През цялото време на режима обаче интелектуалният елит води интензивен духовен живот в дух на съпротива срещу хунтата и креация на концепции, спасителни за нацията и региона. Най-представителната такава концепция е теорията на зависимостта. Теорията на зависимостта е идеен продукт, разработен от интелектуалци като Руй Мауро Маурини, Андре Гундер Франк, Теотонио дос Сантос, Ваниа Бамбира, Роберто Пизаро и други (не говорещи почти нищо на българските хуманитаристи, но твърде влиятелни в Южна Америка), състояща се от критично отношение към реалността в региона и недогматични марксистки позиции към „възпроизводството на изостаналост” в периферията на световния капитализъм. Измежду нейните представители е и Фернандо Енрике Кардозо (бъдещият президент на Бразилия). Веднага след преврата от 1964 г. те са насилствено пенсионирани от университетите, в които преподават, и заедно с други колеги интелектуалци напускат Бразилия. Завръщат се след смекчаването на бразилския режим към инакомислието (т.нар. abertura na sistema politica), като значително увеличават престижа и ролята на социалните науки в Бразилия. Тъкмо интелектуалният елит (в който по традиция влизат и редица либерално настроени дейци на католическата църква) задава вектора към постепенна редемократизация на политическия живот в страната. Авторката проследява детайлно този процес – движението от теорията на зависимостта към решенията за демократично обновление; решенията за модернизация на „периферна държава” като Бразилия; икономическата, политическата и социалната модернизация и демократизация във втората половина на 80-те години, когато военните се оттеглят след двадесетгодишен режим. Тя рисува фактологическата картина на едно специфично постъпателно демократично обновление в постмилитарокрация. Картината показва ярко всички национални специфики на бразилското гражданско общество, което, трябва дебело да подчертая, никога не е изгубвало своята чувствителност, не е преставало да функционира и да се съпротивлява. Бавно, търпеливо, упорито (com um jeito brasileiro) демокрацията се развива като по-зряла и по-ефективна. В тази политическа събитийност се оформят характерите на водещите бразилски политици, реализират се програмите на основните политически партии в Бразилия.
Проф. Окунева концентрира вниманието си върху ключовите играчи на политическата сцена в Бразилия – двете партии от военния режим (ARENA и MDB), тяхното развитие след повторната демократизация на страната, възстановените партии, новите партии. Личностите на модерна Бразилия – преди всичко носителите на формалната власт - президентите през този период: Жозе Сарней, Фернандо Колор ди Мело, Итамар Франко, Фернандо Енрике Кардозо и Луис Инасио Лула да Силва. Обективно и аналитично Окунева оценява постиженията на тези, и други, политици в бавната, но упорита редемократизация на Бразилия. Специално внимание се обръща върху бързия и решителен начин, по който бразилският политически елит прекратява агресивната неолиберална политика по модела на Вашингтонския консенсус, осъществявана от Фернандо Колор ди Мело и неговия кабинет. Бързият възход и бързото падение на този политик показва колко имунизирана е тази най-важна държава в Южна Америка срещу популизма на една PR политическа практика. Чрез консенсус левите и десните политици преценяват действията на бясно разпродаване на държавните активи като гибелни за страната, обричащи я на вътрешнополитическа нестабилност и външнополитическа несамостоятелност. Следва формално обвинение срещу президента в корупция (иронично, доколкото неговият успех се дължи на натраплива антикорупционна PR кампания), отстраняването му от власт чрез квазисъдебната процедура „импийчмънт” и ревизирането на водената неолибералната икономическа политика. По същество приватизацията се продължава като един от механизмите за регулиране на икономиката, но с реална оценка на активите и пасивите и със социална защита на населението при процесите на приватизиране. Упорито се гради дългосрочна стратегия за реални икономически постижения на страната (възстановява се ядрената програма на Бразилия, започната по времето на Ернесто Гайзел и стопирана от Колор ди Мело), инвестира се в разработването на различни видове производство чрез преференциално финансиране от страна на държавата, разкриват се нови енергоизточници и т.н.
Особено внимание авторката отделя на демократическата консолидация на Бразилия при управлението на световноизвестния интелектуалец Фернандо Енрике Кардозо. Ерата Кардозо (1995 – 2003 г.) е специфичен и твърде позитивен етап в социално-икономическата и политическата трансформация на страната – политика на съществени реформи. Провежда се успешна монетарна реформа (Плана Реал), извършва се социална протекция над бедните бразилци, образованието започва да обхваща по-големи маси от населението. Кардозо опровергава предразсъдъка, че интелектуалците са слаби практически политици. В края на управлението му (първото за два срока, след спечелен референдум за въвеждане на втори президентски мандат) се чувства умора от политическата линия на Кардозо. Особено голяма критика в бразилското общество се отправя към външната му политика – твърде съобразена със северноамериканската. Скандалът с изуването на обувките на външния министър Селсо Лафер три пъти на три летища в САЩ, според изискванията на вътрешната система за сигурност на страната, преливат чашата на търпението на бразилското общество. Президентският пост се спечелва от Лула и започва най-успешното управление в последните сто години в Бразилия.
Людмила Окунева извършва и една твърде важна и високопрофесионална дейност по сравнителен анализ на бразилската модернизация от 80-те години до днес и руската демократизация и модернизация. Авторката препоръчва бразилския модел на руските политици. В Русия по-непредпазливо се работи с неолибералните рецепти за икономическа дейност. Решенията се реализират по-неефективно. Бразилският опит на левицата е изключително полезен за Русия, смята тя, доколкото най-голямата южноамериканска държава е една от малкото страни, спечелили от всеобщата финансова и икономическа криза. Бразилия е на път да се превърне в световен фактор – страна с мощна икономика и утвърдена демокрация. Всичко, което би могло да ползва Русия – една още по-грамадна и ресурсно богата държава, е добре дошло в това отношение. Де факто двете държави си приличат като възможности, следователно голяма част от опита им може да бъде споделен.
Съчинението на проф. Людмила Окунева е най-пълното руско изследване върху Бразилската съвременна политическа система, върху Бразилия изобщо. То може и трябва да бъде използвано и от българските учени, за да разберат особеностите на бразилската политическа система предвид нарастващата геополитическа роля на Бразилия.

Румен Стоянов за БРАЗИЛСКИТЕ ДУМИ НА ПЕТЪР БОБЕВ

писателят Петър Бобев

Румен Стоянов



І.
С голямо удоволствие предлагам на читателите на блога изследването на моя учител по португалски език, бразилска литература и култура и сърдечен приятел Румен Стоянов. Румен Стоянов е роден на 29.10.1941 в с. Драганово, Великотърновско. Завършил е в СУ "Св. Климент Охридски" и в Хаванския университет. Работил е в Мексико и Бразилия като дипломат в българското посолство и като преподавател по български език и култура. Петнадесет години от живота си прекарва в Латинска Америка, седем от тях - в Бразилия, където, освен с превод, се занимава с уреждане на изложби, кръгли маси, и чете лекции. В момента е преподавател в Катедрата по Испанистика и португалистика в СУ "Св. Климент Охридски", където води курсове по португалска литература и по литература и странознание на Бразилия.
Превежда поезия и белетристика от испански и португалски на български и обратно. Сред превежданите от него автори са Маркес ("Сто години самота"), Кортасар, Борхес, Карпентиер, Машадо де Асис, Карлос Друмонд де Андраде, Марсио Катунда.
Автор е на многобройни статии, предговори, послеслови и есета. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на преводачите в България. През 2009 г. публикува в Издателство „Св. Климент Охридски”голямото си изследване за присъствието на Никола Вапцаров в испано- и португалоезичните страни, озаглавено „Чака ме светът”.
Пише поезия и проза на български, испански и португалски. Публикувал е поетическите сборници "Стихотворения в Бразилия" (1981), "Бавни стихотворения" (1983), "Прилив" (1989), "Погача" (1993), "Ракла" (2003), "Кърчаг" (2005), "Тяга" (2007), и книгите с проза "Летопис на рунтавото време" (1998), "Откоси" (1999) и "Аз съм българин" (1999). Румен Стоянов е носител на престижния бразилски орден "Барон Рио Бранко, офицерска степен" за цялостен принос в развитието на българо-бразилските връзки, връчен му от Итамарати. Орденът носи името на най-големия бразилски дипломат, който е и писател, историк, преподавател, общественик, член на Бразилската литературна академия, депутат, главен редактор на влиятелен вестник, посланик и външен министър в четири правителства.

ІІ.
През лятото на 2008 г. случайно се сетих, че в Бразилия съм срещал специфични думи, повечето от индиански произход, познати ми отдавна от България. Спомних си за книгите на писателя Петър Бобев, в които съм ги срещал. Спомних си и, че един ден на морето татко ми донесе книга - "Симба" – бе я немерил в обществена библиотека. „С автора й съм бил колега в банката, каза ми татко – Бобев започна да пише книги за дъщеря си на зряла възраст. Виж дали ще ти хареса”! Хареса ми. Попаднаха ми и други книги от Бобев и после напълно забравих за него.
След като през 2008 г. се сетих отново за Бобев, и че в неговите книги съм срещал странните бразилски думи, започнах да се разхождам по разни антикварни книжарници и улични книгопродавци и да издирвам около четиридесетте (и дори повече) романи и сборници с разкази на Петър Бобев. Поразпитах няколко професори от по-старото поколение за мнение - какво мислят за Петър Бобев, познават ли го. Професор Филип Панайотов напр. ми каза, че Бобев е бил несправедливо пренебрегван от критиката в България (и даже подценяван). Други литературоведи си спомниха за някои остри критики срещу Петър Бобев, предизвикани от това, че той "много издавал и много пишел". Отзивите на читателите в Интернет за Бобев са почти сто процента положителни - отзиви пълни с мил спомен, с любов, със съжаление, че авторът не се познава от децата и юношите днес. Всъщност днес едва ли има български писател, за който да има почти само положителни отзиви в Мрежата. Това е трудно постижим резултат. Хубав отзив прочетох наскоро в книгата на Деян Енев „Хора на перото”, в която Енев се оплаква, че едвам е намерил фотография на Петър Бобев. (Тук аз ще ви предложа фотографския портрет на Бобев от предтитулната корица на неговия роман „Драгота – морски хайдутин” на Военното издателство). Събрал съм в паметта на работния си компютър всички заслужаващи отзиви по отношение на Петър Бобев. Успях да купя и по-голямата част от неговите книги, за някои от които платих доста солени суми. Попаднах и на книга с автограф от писателя, което по признание на стари антиквари е успешна находка.
"Гърбавата ела" София 1960 г. - една от трудно намерените книги с детски приказки на Петър Бобев

Обърнах се към покойния вече добър познат и колега-философ Иван Пунчев, за да провери в Клуба по фантастика „Иван Ефремов“ за някои липсващи ми книги на Петър Бобев. Иван ме свърза с двама души, които ми продадоха липсващи ми книги на Бобев. Успях да прочета няколко от романите на писателя и бях очарован от свежите му научно-фантастични идеи. Установих, че Петър Бобев е много уважаван автор-фантаст в Русия, страна със силни традиции в жанра.
Днес съм убеден напр., че романът на Майкъл Крайтън "Юрски парк" е (умишлена или не), но фабулна кражба от романа на Петър Бобев "Каменното яйце". "Юрски парк" е издаден 1990 г., а "Каменното яйце" през 1989 г. Прочетете тези два романа и ще изчезнат всякакви съмнения.
Споделях между другото всички тези свои впечатления с много колеги, надявайки се чрез тази уж бегла, но упорита анкета да попадна на хора, които да хвърлят повече светлина върху Петър Бобев, да предложат повече факти. Един от хората, с които споделях впечатленията си бе и Румен Стоянов. Той пожела да прочете няколко от книгите на Бобев, свързани с бразилската тематика, и ми предостави изследването, което предлагам тук на вашето внимание с негово съгласие. (Поради голяма заетост с други задачи съм оставил настрани намерението за изготвянето на една собствена книжка, в която ще направя философски анализ на фантастичните идеи на Петър Бобев, и ще повдигна въпроса за неговата актуалност днес. Дано тази моя задача да бъде доведена докрай!). Прочее нека да дам думата на Румен Стоянов:



БРАЗИЛСКИТЕ ДУМИ НА ПЕТЪР БОБЕВ
от Румен Стоянов
Кога почват да навлизат бразилски думи в българския език? Отговорът на тоя въпрос изисква да прегледаме възрожденския печат, гдето най-ранна публикация за огромната страна е “Преселението в Бразилия”, повест с неуказан автор, преведена от Михаил Зафиров и Йосиф Дайнелов, видяла бял свят през 1859 г. в подлистници на “Цариградски вестник”. Несъмнено книги за и от далечната земя, издадени у нас, са приносители на такива слова. И проучването на този дял в отечествената литература би било от твърде голяма полза да определим кои бразилски думи сме изписали с родната кирилица. Такова начинание ще изходи от 1938 г., ибо тогава се явява първата бразилска книга на български, “Дона Паула”, сборник разкази на Машадо де Асиш и Артур Азеведо. През 1944-та излиза романът “Зеленият ад” от португалеца Ферейра де Кастро и понеже действието се развива в тропическия великан, това обстоятелство също представлява източник на бразилски думи в говора ни мил.
Има още един техен извор, в отличие спрямо иноземния, той е домашен. Сиреч нашенци, в битността си на вестникари, писатели, учени вмъкват такива думи. Безспорният количествен първенец в това поприще най-изненадващо се оказва Петър Бобев (1914 - 1997). А вземайки пред вид, че той не е припарвал до Бразилия, нито знае речта й, извършеното опира до смайване. Защото белетристът не е пътувал извън родината, пък на туй отгоре бяха годините на Студената война, лагерната враждебност и Желязната завеса. На туй още по-отгоре нямаше я сетнешната преосведоменост на глобалясалото човечество, електронна мрежа изобщо не съществуваше, че да бълва всевъзможни данни за какво ли не. Буди удивление как Петър Бобев е съумял да охудожестви една тъй далечна му действителност, покрай което привлича множество южни слова.
Две са неговите книги върху бразилска тематика: “Отмъщението на мъртвия инка” (Народна младеж, 1976, 191 стр, 40,000 бройки), “Боа и диаманти” (Български писател, 1979, 244 стр., 20,000 бр.). Тия романи принадлежат към приключенско-фантастичните, авторът отвежда читателите главно в Амазония и от там нахлува обилен поток португалски думи, които привеждам по-долу като пръв опит да надникнем в неизследваното поле, съставено от бразилски думи на български, съвсем непроучено и представляващо дял в езиковите, литературни, културни връзки между двата народа.
Бобев никъде не прибягва до обяснения под черта, думите използва така, че става ясно какво означават. Нека първо ги извадим, отбелязвайки правоговорните ударения, така ще разберем как на български трябва да ги произнасяме, обаче не чуждоугодничейки, а изхождайки от нашата сгодност.

"Отмъщението на мъртвия инка" София 1976 г.


“О т м ъ щ е н и е т о н а м ъ р т в и я и н к а”:

Гаримпейрос - злополучен търсач на диаманти; стр. 5.
Крузейроси – десетки хиляди крузейроси, 5; двадесет хиляди крузейроса; 6-7.
Фавелите - от фавелите на Рио, от смрадливите колиби, скърпени от щайги и
ламарина; 6. Фавéла е не постройка, а бедняшки квартал.
Серингал - най-богатия серингал; 6. Серингáл е място с каучукови дървета,
серингéйра е каучуково дърво.
Гайола - 6. Не посочва какво е, ще го стори на стр. 29: “пътническият кораб -
гайолата”. Ударено е о.
Кабокло - висок и сух кабокло; 6. По-нататък нееднократно го употребява, ала
не го членува. Кабóкло, от тупийски, е човек с майка индианка и баща бял (или обратно).
Пиранхи - из бистрата вода се стрелкаха змиорки и пиранхи; 8. Произлиза
от индианския тупийски език. Правилното е пирáня, съответно в множествено число пирани.
Серингейроси - 12. На стр. 38 Бобев пише “каучосъбирачите”. Ударението е
върху второто е. Не е ли за предпочитане каучукосъбирач?
Индиоси - 12. Индианци. На испански е същото úндио.
Ташизейро - мравешкото дърво ташизейро; 16. На е-то пада ударението.
Ташиз - огнените мравки “ташиз”; 17. От индиански (по-точно тупийски), ташúз.
Маканите - дървените си мечове; 17. Единствено число е маканá, от
индиански (таински) и означава вид боздуган. По-добре да възприемем думата като макáна.
Сумауба - дървото сумауба;17. Ще да е сумаýма, от тупийски.
Игарипе - спуснаха голямото игарипе във водата; 21. По всяка вероятност е
игарапé, от тупийски, но това е тесен воден канал, или речица, проходими за малки плавателни съдове.
Капибара - водосвинка-капибара; 23. От тупийски, капибáра. Най-едрият гризач, голям колкото овца; 86. Не успях да

установя дали обозначението водосвинка дължим на писателя, но то е уместно, понеже тоя вид прасе обитава край сладки води. На български е известно и като водна свиня, водно прасе.
Мори - гигантски мори с коренни подпорки; 29. На латински е пак мóра и може би е взета не от португалски.
Кашаса - бе пил кашаса; 35. Ракия от захарна тръстика, с ударено второ а.
Игапо - заблатена гора игапо; 39. От тупийски, произносителното ударение стои върху о.
Марабунта - злите оси марабунта; 39. Според речникарството марабýнтите са мравки.
Кампоса - платото все край реката; 43. Единствено число е кáмпо, сиреч поле.
Арапаима - туземците я викат арапаима; 49.
Пираруку - туземците я викат; 49. От тупийски, също и долните две думи.
Пира - риба; 49. С ударено и.
Руку - червена; 49. Урукý е багра, червеникав.
Серингейрос - белокож серингейрос; 51.
Болите - каучуковите топки; 51. В единствено число е бóла.
Ябиро - щъркели ябиро; 53. Речниците дават облиците жабирý (от който на български е станало ябиро) и жабурý. От тупийски.
Сурукуку - жива сурукуку; 54. Преди това повествователят е обяснил, че става въпрос за змия.
Гайолата - гайола всъщност значи клетка; 54, 55.
Кабоклоси - мургави кабоклос; 57.
Пото - крилати мравки; 62. Съгласно бразилското речникарство пóто само по външен вид наподобява мравка, а е към бръмбарите.
Индиос - вашият индиос; 64.
Серингейросът - 73.
Лингва герал - тая странна смесица от португалски и индиански думи; 73. Наименованието следва да е лúнгуа жерáл, общ език.
Агеронии - огромни пеперуди агеронии; 74. На латински е агерония, ако Бобев е въвел бразилската й равностойност, трябва да е ажерóния.
Фароко - най-желаното ястие на серингейросите: мандиоково брашно със сушено месо; 75. В действителност е фарóфа, с противоречиви мнения относно произхода, по всяка вероятност от африкански език на робите негри..
Жарарака - отровна змия жарарака; 75. От тупийски, жарарáка.
Боуини - гигантската змия; 76.
Сукуружу - обикновената сукуружу; 76. От тупийски, с правоговорно ударение върху последното у; анаконда.
Бото - делфините бото; 77.
Инията - 80. Заглавие на главата. На стр. 83 четем “Иния - бото! Мощен триметров делфин”.
Урубу - накацали урубу, подобни на черни гарвани; 91. Урубý, е лешояд; от тупийски.
Планария - 91. На латински думата е еднаква с португалската и не знам от кой език Бобев я е взел.
Жакаре - крокодилите; 97. Жакарé, от тупийски.
Капоково дърво - 98.
Пекари - уплашени пекари; 103.
Кайкучи - по-малък кайман; 103.
Пара - сянката на огромен кестен пара; 106. У нас плодът на кестена парá се продава с името бразилски орех.
Кариуа - белите господари; 108. От тупийски. Португалският правоговор търпи ударението на две места, карúуа и кариýа
Тупинамба - 115. От тупийски, на тоя език тупинамбá означава потомци на тупú.
Екора - облаци от мухи и мушици; 119.
Ихените - 119.
Гайоли - 125.
Танагри - пълзяха (…) червеноглави танагри; 130.
Тиуба - малките не жилещи пчели, 130.
Гуявите - по гладките жълти стволове на гуявите; 130. С неустановен произход, етимолози го извеждат от таински, гуаранийски или тупийски език
Обликът, използван от Бобев, е един от многото простолюдски, ала възприет е гояба. Това е името на плода, а самото дърво се казва гоябéйра. На португалски дърво и неговият плод имат различни названия, при все че с общ корен.
Апуизейро - дървото апуизейро; 137. От тупийски, с ударено е. Фикус, но там на ръст стига колкото три, четириетажна къща.
Умета - гърмящи умета; 139.
Пуе - плодове: подобните на круши пуе; 148.
Кума - подобните на круши пуе и кума; 148. Кумá е от тупийски.
Пама - приличаща на вишна; 148.
Пурума - като грозде; 148. От тупийски; плод на едноименното дърво.
Мусурана - ту някоя боа, ту домашна мусурана; 148. От тупийски; вид змия.
Танана - големи колкото палци щурци; 148. Тананá е от тупийски език. Ако думата въобще излезе от тая книга, по-добре да я произнасяме с ударено средно а.
Гуарана - замайващата напитка; 148. От тупийски, на португалски е гуранá, обаче за нас е по-сгодно да казваме гуарáна. У нас вече се продава прах със същото име и от него се приготвя ободряващо питие.
Пашиуба - палмата пашиуба; 154. От тупийски е и произносителното ударение пада върху у-то.
Аримна - Тъй някои индианци наричаха тембладора, електрическата змиорка; 154.
Тембладор - електрическа змиорка; 156.
Морфо - огромни сини пеперуди морфо; 156.
Дораси - 156. На латински и португалски думата е една и съща, та писателят може да я е почерпил не непременно от Бразилия.
Калиго - едра совина пеперуда; 159. Обозначението води към португалски, но и към латински.
Чушупи - триметрова змия; 162.
Масарандубата - червената кора на масарандубата. Наричат я дърво крава; 173. Масарандýба идва от тупийски.

"Боа и диаманти" София 1979 г.


“Б о а и д и а м а н т и”
(с оглед да не повтарям думи от предходната книга,
изваждам досега не посочените):

Чиманго - малкия сокол; 12. Правилното изписване е шимáнго. От тупийски или от друг индиански език
Якана - дългопръстата водна кокошка; 16. С кирилица следва да е жасанá, обаче нищо не пречи да прехвърлим правоговорното ударение върху предното а, както по-ни приляга. От тупийски.
Пиуме - мушиците; 22. Понеже в единствено число е пиýм (тупийски), би трябвало в множествено да стане пиуми.
Асаи - палми: асаи; 23. Асаú (единствено число) влиза в португалския от тупийски.
Карнауба - палми; 23. Карнаýба, тупийски.
Куруа - безстъблената куруа; 23. Куруá, тупийски.
Мирити - изящната мирити; 23. От тупийски, миритú, вид палма, по-известна като буритú.
Жаситаро - пълзящи палми жаситаро; 23. В действителност е жаситáра, от тупийски.
Сапукая - дърво сапукая; 24. От тупийски, сапукáя.
Агути - златен заек агути; 29. Другото име на гризача агутú е кутúя, но Бобев е взел първото (тупийско) название. Понеже за нас крайното и бележи множествено число, предпочитам за единствено число да установим облика агýт.
Гамбузия - рибката гамбузия; 33. На португалски и латински името е все гамбýзия.
Карнеро - впития в хрилете й карнеро; 42.
Балси - 43.
Монстерата - 59. Бразилската дума е монстéра и Бобев правилно я членува.
Гаримпос - частен диамантоносен участък; 73. В единствено число е гарúмпо и така се нарича всяко място, където има злато или полу/скъпоценни камъни.
Дурукули - единствената нощна маймуна, при това хищница; 86. Ударено е и-то, неясна етимология.
Варзеята - наносната тераса край Амазонка; 95. Вáрзея е по-скоро крайречна низина или равнина.
Тира фирме - истинската гора; 95. Правилното е тéра фúрме, дословно твърда земя, тоест суша.
Игуапо - заблатеното крайбрежие; 95. У-то е излишно, думата, от тупийски произход, е игапó.
Мелипони - по-долу писателят дава да се разбере, че това са пчели, защото упоменава кошер и мед; 96. На португалски в единствено число е мелúпона.
Амапи - храста амапи; 102. Вероятно е дървото амапá, чието име идва от индиански (карибски) произход.
Ибижара - безкракият гущер ибижара; 117. Тупийска дума, ударението е върху предпоследното а.
Пака - 120. Бобев не обяснява какво значи, но се подразбира, че е някакво животно. Пáка, от тупийски произход, е име на гризач с дължина около седемдесет сантиметра и тегло до тринадесет килограма.
Гуа-гуа-ниа-гуа - мравки, що те карат да плачеш; 156.
Сасакая - сваляй дрехите; 156.
Коруптелос - обирач; 178. В тоя облик думата не е речникализирана, има коруптела, сиреч корупция.
Ватикано - 204. Ватикáно, голяма гайола, виж по-горе нейното обяснение.
Саймири - маймуните саймири; 211. От тупийски, саймирú.
Хатейроси - ловци на диви котки; 220. Следва да е гатéйрос, от гáто, котка. Не е речникализирано гатейро като ловец на диви котки. По-вероятно е обозначението човек, набиращ работници за предприемач.
Матейроси - дървосекачи; 220. Матéйро в единствено число.

Кои от горните десетки думи Бобев за пръв път въвежда на български е невъзможно да установим. Но доколкото следя отечествената книжнина, свързана с
Бразилия, смея да твърдя, че преди въпросните два романа те, с малки изключения, не са се явявали в наший говор мил. Основание да го казвам ми дава най-вече тяхното естество: почерпени от растителния и животински свят, те стоят извън обичайния словесен кръг, образуващ писания, които засягат оная страна, в него срещаме фавела, самба, кашаса и прочие, ала не танана, сапукая, мусурана, ташизейро, те и тям подобни даже за милиони тамошни люде са непознати. По тая причина смятам, че Петър Бобев е човекът, донесъл най-много бразилски думи в българския език. Това не означава, че те са в трайно обръщение (като пираня); за да придобият наше гражданство, нужно е да бъдат употребявани от различни автори на различни места. А повечето горни слова не са излизали вън от Бобевите страници и най-вероятно ще останат единствено при своя въводител. Но дори така, те са част от българо-бразилското литературно и езиково общуване и не би било редно да ги пренебрегваме.
От къде може писателят да ги е взел? Изхождайки от обстоятелството, че завършва агрономство (1937) и го упражнява в Плевен, Горна Оряховица, Пловдив, допускам, че е прибягвал към научна литература, в която латинските имена за растения, твари, са придружавани от простолюдски. Към това ме навява и точността на съвсем кратките характеристики, с които представя животни, дървета, храсти. Това мое предположение съвсем не изключва и други извори, художествени, популяризаторски, публицистични. Значителна част от тия думи са дошли в португалския от местни езици, най-вече тупийски, но и от намиращите се извън Бразилия карибски, таински.
Бобев очевидно изпитва затруднения как да се оправя с единствено и множествено число на бразилски думи. Вината не е негова, неудобството произтича от неприсъщите нам краесловия В единствено число Бобев употребява множествените облици на португалските думи (гаримпейрос, серингейрос, кампос, индиос). На португалски е крузейро, кабокло (ед.. ч.) и крузейрос, кабоклос (мн.), на български имаме крузейроси, кабоклоси (мн.), от което следва, че това с принадлежи към португалското единствено число. В други думи писателят запазва облика за единствено число, макар на български да е множествено. По тоя начин имаме “щъркелите ябиро”, “накацали урубу”, “крокодилите жакаре”, “пеперуди морфо”. Ала не тук е уместно да разглеждаме как трябва да постъпваме с непривичните ни португалски окончания, повече или по-малко затрудняващи всички българи, опрели до тях. От някои слова писателят извлича производни: умалителни (пекарче, лабарийки), женски род (капибарка), прилагателно (капибарско обоняние). А неприсъщото ни краесловно и в единствено число на колибри той избягва чрез колибър явно с оглед да го притъкми към наша сгодност. Не съм изчислил колко са бразилските думи у Матвей Вълев, наченал в родната изящна словесност тематиката за тропическия великан, обаче той и Петър Бобев в това поприще се родеят, но с уговорката, че по брой последният значително го надминава.