неделя, 4 декември 2011 г.

Има ли Китай нов съюзник до границите на САЩ? CELAC поздравен от президента Ху Дзинтао

Уго Чавес и Кристина Киршнер разглеждат портрет на покойния съпруг на Кристина Киршнер Нестор Киршнер и Уго Чавес.

Дилма Русев и Антонио Патриота (външен министър на Бразилия) на срещата по учредяването на CELAC (фото:Roberto Stuckert Filho/PR)


С изключение на спорадични публикации в пресата, конституирането на CELAC (Общността на латиноамериканските и карибските държави) не бе подобаващо отразено от медиите в България, особено от електронните. Което е странно, видим ли, че се касае за най-голямото обединение в Западното полукълбо, обхващащо 33 държави без САЩ и Канада. CELAC се събра първом през месец юни 2010 г., а сега срещата на държавните глави бе проведена на 2 и 3 декември 2011 г. в Каракас (Венецуела). Нескривана от медиите в Южна Америка бе енергичната реакция на Китай, който чрез своя Президент Ху Дзинтао изказа сърдечни поздрави по повод учредяването на тази Общност. Поздравителният адрес на китайския президент бе прочетен тържествено на втория и последен ден на срещата на държавните глави на държавите-учредителки и членки на CELAC. В адреса се казва, че обединението на латиноамериканските и карибските държави допринася за заздравяването на региона като твърдина на мира, спокойствието и засилване на способностите на държавите да отговорят на предизвикателствата на съвременността.
Досега на аналитиците на международните отношения и специалистите по въпросите на Южното полукълбо бе известно напредването на интеграцията на Южна Америка чрез развитието на проекта UNASUR (UNASUL). Днес вече регионалната интеграция на Латинска Америка печели свръхважно продължение - включва в себе си Мексико и държавите от Централна Америка и Карибите, организирани в малката регионална търговско-промишлена зона CARICOM.
Какво следва от създаването на CELAC?
1. Очевидна е общата несимпатия на Латинска Америка и Карибите към политиката на САЩ, които се оказват изолирани от Общността.
2. Като цяло големите държави от Общността (Бразилия, Аржентина, Венецуела) са по-малко засегнати от икономическата криза, отколкото страните в Европа и самите САЩ.
3. Мексико става арена на геополитическа игра с големи залози, доколкото то е страна, участваща в НАФТА, а от друга страна в Тихоокеанската общност (Мексико, Перу, Чили, Колумбия)- скорошна креатура на САЩ, за която се очаква, заедно с Канада, да се присъедини към Азиатско Тихоокеанската общност, която САЩ изгражда активно, за да се противопостави на активността на Китай в Югоизточна Азия, Тихия океан, Африка, а сега и в Южна Америка.
4. Редица държави от Южна Америка - на първо място Бразилия - превърнаха Китай в основен търговски партньор и планират още по-тясно сътрудничество, особено на базата на износ на суровини и внос на технологии.
5. Ухажвайки държавите от CELAC, Китай се сдобива с международни партньори, зле настроени към основния му конкурент (САЩ), които Китай бързо догонва в състезанието за първото място в икономическата и иновативната област, надминал е в областта на финансовата стабилност, и по-бавно догонва в областта на военната мощ.
6. Стратегически съюз между Китай, Русия и държавите от CELAC би могъл да оспорва ДОРИ ВОЕННОТО могъщество на САЩ и Англия - старите съюзници, представляващи по същество единомишлениците и реалните военни сили в НАТО.
7. Наблюдава се бърза и решителна реакция от страна на САЩ на тези предизвикателства - създаването на алтернативни общности (Тихоокеанската), както и светкавичният военен договор с Австралия - 2500 военни на САЩ (морска пехота)в средносрочен план. В този аспект републиканците нямат никакви основания за обвиненията към "бездействието" на моментната изпълнителна власт.
8. В самите държави-членки на CELAC съществуват различни визии за същността му - напр. президентите на Венецуела, Еквадор, Боливия, Куба, Никарагуа и др. са на мнение, че CELAC трябва да замени Организацията на американските държави като овехтяла и проамериканска. Президентките на Аржентина, Бразилия и президентите на Мексико, Колумбия, Чили и др. смятат, че ОАД трябва да продължи съществуването си, независимо от създаването на CELAC.
9. Най-голям плам и революционност прояви Уго Чавес като домакин, но фактическите изгоди от изолирането на САЩ и Канада ще се паднат със сигурност на един играч (възможно е и на други, но не със сигурност) - Бразилия, която отново, в присъщ и добре отработен маниер, се държи с достойнство и умереност, протягайки ръка за подкрепа на всеки участник, балансирайки и излъчвайки увереност. По този начин Бразилия гарантира мира си и бавното си, но сигурно придвижване към "клуба на великите" - държавите постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН.


Конферентната зала с портретите на Симон Боливар

Президентите Филипе Калдерон, Дилма Русев и Уго Чавес

Раул Кастро по време на заседанията на учредителната среща на CELAC
Президентите на Парагвай Фернандо Луго Мендес (вляво) и на Уругвай Хосе "Пепе" Мухика

"Пепе" Мухика - президентът на Угугвай е облечен с венецуелска военна униформа по време на първия ден на Конференцията.

Президентката на Аржентина Кристина Фернандес Киршнер и президента на Уругвай "Пепе" Мухика.

Президентът на Еквадор Рафаел Кореа.


Информационни източници: http://noticias.sapo.mz/lusa/artigo/13437473.html
http://noticias.terra.com.br/mundo/noticias/0,,OI5501211-EI8140,00-China+parabeniza+criacao+da+Celac+e+manifesta+apoio+ao+novo+bloco.html http://noticias.r7.com/internacional/noticias/kirchner-vai-a-cupula-da-celac-e-se-reunira-com-dilma-e-chavez-20111128.html http://blog.planalto.gov.br/celac-reflete-importancia-geopolitica-da-america-latina-e-do-caribe-diz-presidenta-dilma/

Коментарът и анализът на фактите е на проф. д-р Кирил Шопов

3 коментара:

  1. Така е, българските медии само споменават, а аналитиците дори не тълкуват това голямо събитие. И защо не го правят? В България се знае много малко за това, което се случва в този момент в Латинска Америка и Карибието. И още, кой може в Европа и у нас да разбере как е възможно 40 000 000 души да излязат от мизерията благодарение на политиката на бразилската държава през последните години? На фона на стегнация, дезинтеграция, съкращения, безработица... у нас и в Европа това не се разбира. За такъв вариант не се мисли. А затова говори Дилма в своето изказване на срещата, ала вижте, доц. Шопов, че и медиите подбират какво да кажат на хората и какво да премълчат. Дилма заяви, че новата парадигма е интеграция и включване на всички социални групи, на цялото общество. Само това гарантира напредък на държавата. Някога ще разбираме, ще гледа ли по широко на света? Да, но няма да е скоро. Поздравления за написаното от вас. Каква е вашата специалност, ако ми позволите да попитам така?

    Анета де ла Мар
    Историк, преподавател по Международни отношения, Богота, Колумбия

    Анета де ла Мар

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря г-жо!
    Аз съм доктор по философия на историята на ВАК; доцент по история на политическите идеи на ВАК; работя на длъжност професор по външна политика на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" и съвместител в Академия на МВР - София.

    ОтговорИзтриване
  3. Здравейте, доц. Шопов.

    Благодаря за отговора, поздравявам Ви и за книгата, която сте написал за Бразилия. Ще я потърся тези дни да я прочета непременно. Това, че Ви интересува Бразилия и пишете за нея, е повече от голямо дело и искрено ме възхищава.

    От няколко месеца съм в България и виждам много малко интерес към Латинска Америка и още по-малко разбиране за това, което се случва там. например, от вчера се опитвам да публикувам малък текст за създаването на Общността от латиноамерикански и карибски държави и вце още не намирам вестник, който да се съгласи. Аз изгледах цялата среща по TELEVISA директно и бях много впечатлена от изказването на Дилма и на уругвайския президент Мехика, бивш партизанин, който говореше толкова задълбочено, че всички го слушаха с голям интерес.

    Ще се радвам, ако имаме възможност да поговорим по тези общи теми свързани с Латинска Америка. Тази година съм гост преподавател в НБУ, София. Водя само един курс за Латиноамерика, който е общообразователен, но се надявам, че това е като начало е все нещо. Иначе работя в Колумбия от 15 години.

    Тъй като моят коментар на вашия текст в блога се е повторил - не знам какво стана всъщност ?!, може да изтрите единия от тези коментари за да не се чудят читателите.

    Ето мейла ми
    anetadelamar@yahoo.com

    S pozdrav

    Aneta de la Mar

    ОтговорИзтриване