1. Много силна днес е връзката на френската външна политика с тази на САЩ. Франция се държеше като предвидим и верен съюзник на САЩ във всички действия. Гарант за това бе президентът Саркози, който явно си отива от поста – нито вътрешната му, нито външната му политика се приеха добре от французите. Развихря се скандал около начина, по който бе разстрелян т.нар. извършител на убийствата на евреите в Тулуза. Мохамед Мера бе разстралян, без да бъде разпитан, без съдебен процес с решителност и страхотна бързина. Това имá един явен резултат – неимоверно повишение на рейтинга на Саркози, но... скоро акцията по убийството на Мера бе наречена абсолютен провал от опитния специалист от специалните служби Кристиан Пруто. След това алжирската адвокатка на Мера, наета от баща му, представи видеодоказателства, на които предполагаемият убиец твърди, че е невинен и желае да се предаде доброволно. Тези скандални информации бяха достатъчни, за да сринат отново рейтинга на Саркози. Специалистите твърдят, че Саркози си заминава, а който и да е следващият президент, подобна позиция на Франция на безвъпросен съюзник на САЩ по всички въпроси е немислима.
2. Състоя се през април 2012 г. срещата на САЩ и държавите от Централна и Южна Америка, на която ясно се заяви, че подобни форуми в бъдеще са ненужни, ако на тях не участва и Куба. Второ, на САЩ ясно беше заявено, че политиката им за овладяване на наркопроизводството в Южна Америка е провал и че Планът Колумбия също е провален. Т.нар. „борба” срещу наркопроизводството е един от най-убедителните претексти за присъствието на североамерикански въоръжени сили в Южна Америка. Обяви ли се този претекст за фалшив или безсмислен, то САЩ ще бъдат изтикани и от базите им в Колумбия, която остава все още напълно зависима от янките държава, за разлика от повечето други държави в Южна Америка. Държавите от Южна Америка заявиха ясно на САЩ, че очакват да подкрепи Аржентина в подновената дипломатическа война между нея и Англия за собствеността върху Малвинските острови (Малвините), погрешно наричани в България „Фолклендски”. САЩ не могат да се застъпат за Аржентина, така че конфликтът с Южна Америка ще се усилва, от което печели големият тих световен играч в този регион Бразилия. (На 18. април 2012 г. в зала 111 на НБУ от 14.30 часа имаше интересна лекция на д-р Анета де Ла Мар от Университета Екстернадо де Колумбия (Universidad Externado de Colombia http://190.7.110.123/irj/portal/anonymous ) , която представи проблемите на Колумбия и спорните резултати на срещата между САЩ и държавите от Централна и Южна Америка. Неубедителността на тази среща, според Анета де Ла Мар, означава, че държавите все повече ще се насочват към изолирането на САЩ и Канада чрез CELAC.
Бих добавил и чрез засилването на връзките си с Китай и Русия. Всъщност погрешната политика на САЩ в региона, която трае перманентно, свързана със спонсориране на военни преврати и грабене на природни ресурси, е добре дошла за Китай и Русия. Китай и Русия трябва да се възползват от регионалния шанс да се настанат по-близо до външните граници на Съединените Щати на Северна Америка и да я застрашават както с външна атака, така и с бавна работа по създаването на вътрешни конфликти, които да доведат до разпадането й като гигантска федерация на по-малки, по-демократични и по-лесно контролируеми държавни образувания по модела напр. на проф. Игор Панарин.
3. Въпреки желанието на САЩ и някои държави от Западна Европа, като Англия и Франция на Саркози, т.нар. „арабска пролет” не само не доведе до ефект на доминото, при който едно след друго да паднат правителствата в арабския свят и това в Персия (Иран), а напротив, паднаха единствено правителствата на приятелите на САЩ и Франция - Бен Али в Тунис и Хосни Мубарак в Египет. След това САЩ, Англия и Франция на Саркози нападнаха Кадафи и доведоха до хаос и състояние на разпад Либия. Междувременно и Тунис, и Либия, и Египет се върнаха столетия назад в цивилизационно отношение, потънаха в нова ислямизация, отмивайки крехките светски устои. Обаче правителствата на Сирия и Иран устояха и продължават развитието на своята антисевероамериканска външна политика.
4. Всичко случващо се с т.нар. „арабска пролет” докара на Израел страхотни проблеми със засилващия се екстремизъм на ислямска основа, със засилващото се геополитическо положение на Иран в региона на Близкия Изток и враждата на Турция с Израел. Всъщност Израел е в много-много по-трудна ситуация, отколкото в последните 30 години и ще му трябва ново творческо политическо малцинство, за да се оправи в тази сложна ситуация, имаме ли предвид и желанието му за спокойно разработване на някои гигантски газови находища в морето, намиращи се в кипърски води. Стана така, че Съединените щати на Северна Америка докараха на Израел грамадни проблеми, за да угодят, незнайно защо, на определени ислямистки сили.
5. Западна Европа, намираща се в криза на финансите, криза на производствата, криза на безработицата, криза на интегритета, криза на духовността и чудовищна демографска криза, следвайки политиката на североамериканските капризи, обявява бойкот на иранските въглеводороди и сякаш умишлено води до непрестанно вдигане на цената на бензина и нафтата. Каква конкурентоспособност на производствата да очаква ЕС, при положение, че включва в цената на крайния продукт три пъти по-високи цени на горива, отколкото самите САЩ? Правилната политика би била инвестиции в съвместни ирано европейски производства на въглеводороди. Вместо да се засилват взаимноизгодните евразийски връзки на Европа и Русия, се говори за митична енергетична зависимост на Европа от Русия. Защо не се говори за информационната зависимост на Европа от пошли холивудски филми, или американските софтуерни продукти – това е наистина вредна зависимост.
4. Континенталният ЕС трябва да преосмисли въпроса със собствеността на Малвините и да защити Аржентина, а не Англия в тази дипломатическа война, защото е очевидно, че при променените демографски, финансови и политически тенденции Англия по-бързо, или по-бавно, но най-вероятно ще изгуби Малвините. Но поради твърдоглавието напр. на фалиралото дясно правителство в Испания да защищава Англия Аржентина национализира тези дни испанска нефтодобивна корпорация. Сигурно англичаните ще им я върнат?!?
5. България засега е безалтернативно първо със САЩ, а след това със Западна Европа (Англия най-напред, както казва г-н Николай Младенов). Ще видим какви успехи ще ни доведе тази политика. (Засега не са премахнати дори визите за български граждани, посещаващи САЩ – няма и да бъдат). Но България има здравата и неефективна традиция да избира винаги губещите в големите геополитически игри.
