Болка за проф. Кирил Нешев

Проф. д.ф.н. Кирил Нешев - единствената моя снимка с него. Снимах я на майтап с един стар апарат на дядо ми ("Beirette") пред външната стена на Университетска библиотека.


І.
Тъжно е:
Боли ме заради кончината на проф. Кирил Нешев (17.02.1935 - 08.12.2010). Боли ме, че този ЯРЪК човек боледуваше дълго и незаслужено, боли ме, че вече го няма, а също че не успях да поднеса почит и цвете пред ковчега му. Боли ме до яд! Защото трудно допускам някого зад определената от мен стена в общуването - трудно мога да кажа, че чувствам някого близък. Нито приятелите от компанията ни, в която и проф. Нешев влизаше, нито синовете му, сколасаха да ми съобщат, че е починал. Когато на 13.12.2010 г. видях некролога му пред портичката на СУ в двора, почуствах се като ударен през лицето. БОГ да го прости!

ІІ.
Най-точно мога да кажа, че беше ЯРЪК човек. Човек с позиция, която заявяваше тутакси. Човек-столичанин. Нищо провинциално, нищо селско не разваляше вида му и не накърняваше индивидуалността му. Проф. Нешев ми помагаше много - безкористно, бащински и човешки. Помагаше ми в различни неща и по много начини. Когато написах дисертацията си върху философията на българската история, той беше един от малкото философи (наред с Желязко Стоянов и Васил Проданов), чиято историческа култура му позволи да разбере смисъла на текста, неговия анализ и синтетичните изводи. (Много по-активно сътрудничество и подкрепа имах от някои известни историци). В част от идеите си с проф. Нешев бяхме съмишленици. Беше един от малкото хора, който ме подкрепи и застана зад мен, когато започнах да правя сп. "Философски форум". Докато бе в състояние ми помагаше активно и енергично. Напълно разбирах отношението му към определени персони във Философския факултет, които наистина навредиха, доколкото им стигнаха силите, на философията като университетска дисциплина. Дълго време не разбирах обаче болката му от отношението на тези персони към него - казвах му само, че заслужават шамар след шамара... и проф. Нешев ми се издигна още повече в очите, когато "нашамароса" един такъв нисък в СНС Разбрах защо го е боляло от тия персони, чак когато прочетох книгата му с портрети на университетски колеги - издаде я по-късно. Разбрах, че гледа на философската специалност на СУ като на негов дом. Място, където е оставил голяма част от себе си. А в дома се намират близките на един човек. Затова го е боляло. А мен ме боли, че не успях да отдам почит пред ковчега му и да сложа цвете в нозете му...

ІІІ.
Проф. Кирил Нешев беше спортна натура - ходеше бързо, говореше отривисто, ядеше малко - неимоверно малко по моите разбирания... През 90-те години не обичаше и цигарения дим. Обичаше обаче да пие кафе - черпеше с кафе и приемаше чашка кафе с удоволствие. Обичаше да помага на хората - от някои от тях дори срещаше голямо приятелство в отговор - такъв е напр. Сотирис Теохаридис - кипърски философ, който го обичаше извънредно много.
Наистина отдавна не ми е било така мъчно; жално ми е до сълзи. Професоре, ако това има някакво значение за теб, искам да ти кажа: Радвах ти се, уважавах те и те обичах. Сбогом!