Бразилия – с по-големи възможности и с нарастващи амбиции във външната политика

На церемония по производството на висши чинове, проведена на 20.12.2010 г. в бразилската армия президентът на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва говорѝ за резултатите от външната политика на правителството. Той съобщи, че решението за закупуването на тридесет и шест изтребителя за бразилската армия ще трябва да се вземе от новата президентка на страната Дилма Русеф и нейното правителство, в което министър на отбраната остава досегашния (Нелсон Жобим). Предпочитанията на Лула са ясно заявени в полза на френския изтребител Rafale, но в сделката участват предложенията на Швеция със самолета Gripen и на САЩ с F-18. Решението е за няколко милиарда евро и е от голямо значение за политиката в областта на сигурността и отбраната.
Лула изтъкна суверенността на бразилската външна политика като една грамадна заслуга на неговото управление. Той посочи преговорите на Бразилия и Турция с Иран относно иранската ядрената програма и разкритикува САЩ за неспособността им да доведат до успешен край преговорите за мир в Близкия Изток. Лула заяви също така, че Бразилия изисква да заеме място на постоянен член в Съвета за сигурност на ООН и желае да се заеме като обективен посредник в преговорите за мир в Близкия Изток. (Решителна заявка за това Правителството „Лула” извърши през декември 2010, като призна Палестина в границите от 1967 г., която държава съществува до Шестдневната война между Израел и арабските държави. Палестина бе призната и от правителствата на Аржентина, с държавен глава Кристина Кирхнер, на Боливия с държавен глава Ево Моралес, на Еквадор с държавен глава Рафаел Кореа. Уругвай също обяви, че ще признае Палестинската държава през 2011 г.)
Лула потвърди намеренията през 2021 г. Бразилия да разполага със собствена ядрена подводница, както и да снабди армията си с четири нови конвенционални подводници. (Източник: 20/12/2010 22h10 „Lula destaca soberania da política externa brasileira em cerimônia.O presidente apresentou os primeiros resultados de uma parceria militar feita com o governo francês”. http://especiais.jornalnacional.globo.com/jnespecial/).

Болка за проф. Кирил Нешев

Проф. д.ф.н. Кирил Нешев - единствената моя снимка с него. Снимах я на майтап с един стар апарат на дядо ми ("Beirette") пред външната стена на Университетска библиотека.


І.
Тъжно е:
Боли ме заради кончината на проф. Кирил Нешев (17.02.1935 - 08.12.2010). Боли ме, че този ЯРЪК човек боледуваше дълго и незаслужено, боли ме, че вече го няма, а също че не успях да поднеса почит и цвете пред ковчега му. Боли ме до яд! Защото трудно допускам някого зад определената от мен стена в общуването - трудно мога да кажа, че чувствам някого близък. Нито приятелите от компанията ни, в която и проф. Нешев влизаше, нито синовете му, сколасаха да ми съобщат, че е починал. Когато на 13.12.2010 г. видях некролога му пред портичката на СУ в двора, почуствах се като ударен през лицето. БОГ да го прости!

ІІ.
Най-точно мога да кажа, че беше ЯРЪК човек. Човек с позиция, която заявяваше тутакси. Човек-столичанин. Нищо провинциално, нищо селско не разваляше вида му и не накърняваше индивидуалността му. Проф. Нешев ми помагаше много - безкористно, бащински и човешки. Помагаше ми в различни неща и по много начини. Когато написах дисертацията си върху философията на българската история, той беше един от малкото философи (наред с Желязко Стоянов и Васил Проданов), чиято историческа култура му позволи да разбере смисъла на текста, неговия анализ и синтетичните изводи. (Много по-активно сътрудничество и подкрепа имах от някои известни историци). В част от идеите си с проф. Нешев бяхме съмишленици. Беше един от малкото хора, който ме подкрепи и застана зад мен, когато започнах да правя сп. "Философски форум". Докато бе в състояние ми помагаше активно и енергично. Напълно разбирах отношението му към определени персони във Философския факултет, които наистина навредиха, доколкото им стигнаха силите, на философията като университетска дисциплина. Дълго време не разбирах обаче болката му от отношението на тези персони към него - казвах му само, че заслужават шамар след шамара... и проф. Нешев ми се издигна още повече в очите, когато "нашамароса" един такъв нисък в СНС Разбрах защо го е боляло от тия персони, чак когато прочетох книгата му с портрети на университетски колеги - издаде я по-късно. Разбрах, че гледа на философската специалност на СУ като на негов дом. Място, където е оставил голяма част от себе си. А в дома се намират близките на един човек. Затова го е боляло. А мен ме боли, че не успях да отдам почит пред ковчега му и да сложа цвете в нозете му...

ІІІ.
Проф. Кирил Нешев беше спортна натура - ходеше бързо, говореше отривисто, ядеше малко - неимоверно малко по моите разбирания... През 90-те години не обичаше и цигарения дим. Обичаше обаче да пие кафе - черпеше с кафе и приемаше чашка кафе с удоволствие. Обичаше да помага на хората - от някои от тях дори срещаше голямо приятелство в отговор - такъв е напр. Сотирис Теохаридис - кипърски философ, който го обичаше извънредно много.
Наистина отдавна не ми е било така мъчно; жално ми е до сълзи. Професоре, ако това има някакво значение за теб, искам да ти кажа: Радвах ти се, уважавах те и те обичах. Сбогом!

Кирил Шопов Ви предлага забравени рецепти за приготвяне на гъбни ястия. Наздраве!

Лютива млечница - фотография
Лютива млечница - рисунка от Йордан Филчев 1960 г.
Кладница - фотография
Пъстървова гъба (ястребка) - фотография
Пъстърва гъба (ястребка) - рисунка от Йордан Филчев 1960 г.
Кладница - рисунка от Йордан Филчев 1960 г.



От всички статии, които публикувах в „Блога на доц. Кирил Шопов” най-голям интерес бе проявен към критичната статия за несполучливата книга за отровните гъби. Това налага да продължа темата за гъбите и с други материали, въпреки че приемам тази тематика за маргинална. Обаче вкусът на читателите е най-важното и мотивиращото в един блог. Във връзка с настъпващите празници и предусещането за софри, мезета и пийване, но като уважавам постенето като вид жертва пред Господа и пречистване на тялото и духа, Ви предлагам три изпробвани рецепти за приготвяне на по-нестандартни гъби от една от първите книги за гъбари-любители – тази на Иван Хр. Иванов „Нашите гъби” на Издателство „Наука и изкуство”, тираж 15 000 броя. Картинките са много сполучливи – дело на художника Йордан Филчев. Излязла е от печат през 1960 г. Оттогава са минали 50 години, така че едва ли нарушавам авторско право, споделяйки с Вас тези рецепти. Прибавям и мои наблюдения за начина на приготвяне на рецептите. Също така Ви споделям и рецепта как се консервират някои гъби в марината и без марината. Рецептата ми е казана от един колега – психолог – опитен в приготовлението на редица гозби.
І.
Първата рецепта от книгата на Иван Хр. Иванов е Манастирска супа от пъстърва гъба (ястребка).
Вземат се няколко млади гъби (ако са малко старички, те се изваряват и се взема само бульонът им), нарязват се на парчета и се слагат да врат със сол. Като поуврат, прибавя се малко ориз и чубрица или джоджен по вкус. Прави се запръжка с брашно и се застройват с кисело мляко или яйце.
Тази рецепта изпълних скрупульозно този септември 2010 г., когато жена ми намери огромна ястребка (около две кила) на жив ясен в парк, находящ се близо до дома ни. Пъстървата гъба (Polyporus squamosus) проявява леко киселеене на вкус, съвсем елегантно стипчива и манастирската супа става чудесна. Когато не се пости сварена и поръсена с олио и оцет може да се използва като мезе за висококачествена водка или евентуално ракия (ракия не консумирам и не смея да съветвам убедено). Съветвам Ви вместо слънчогледовото олио, запазващо специфичния вкус на слънчогледовите семки, да използвате олио от гроздови семки, което е вкусово по-неутрално и запазва автентичния аромат на пъстървата гъба. Ако обаче обичате по-силни усещания, тогава е добре да стриете две-три скилидки чесън към гъбите. (С чесън и магданоз се подправят при сервиране и консервираните лютиви млечници от Рецпта № ІV).

ІІ.
Втората рецепта от книгата е Клин-чорба по етрополски - зимна чорба от кладница.
Вземат се няколко кладници (Agaricus ostreatus - Jacq.; Crepidopus ostreatus Jacq. Gray; Dendrosarcus ostreatus - Jacq. Kuntze; Pleurotus ostreatus - Jacq. ex Fr. синоними на латински ), накъсват се на парчета (те не се режат) и се слагат в малка вода да врат заедно с ориз. Отделно се възвира зелева чорба, за да не стегне гъбите. След като заври зелевата чорба, прави се запръжка с брашно и червен пипер. Изсипват се гъбите в зелевата чорба да кипнат и се свалят от огъня. Използва се също за чорба изсушената кладница.
Рецептата е много хубава и лесно приложима, защото кладницата вече се среща много често на пазара. Разбира се най-добре е гъбите да са диворастящи, но... кладницата по начало няма определен гъбен вкус – тя има плът, която усвоява вкуса на подправките и другите продукти. Така че спокойно може да си купите кладници от пазара за изпълнението на тази рецепта. Баща ми построи вила в Етрополе в местността "Язовира" и знам много добре, че етрополците ценят и търсят гъбата кладница, която най-често наричат приплъзка. Ходил съм за кладници с Чавдар и Цонка Крачунови от Етрополе - симпатично семейство добри познати на татко и майка. Тогава само аз намерих приплъзка, а всички намерихме много пачи крак. Самият Иван Хр. Иванов в "Нашите гъби" пише, че: "кладницата се среща много по Етрополско, Тетевенско, Панагюрско. Там я берат с кошове". (стр. 54).
ІІІ.
Третата рецепта е Градинарска супа с гъби (nечурки и/ или манатарки.
Вари се зеленчук: 2 моркова, керевиз, корен от магданоз, пащърнак. След като продуктите поуврат, към тях се прибавят манатарки (може и сухи) и печурки (ни ви съветвам да ползвате сухи печурки, защото не можете да проследите белезите им и да ги различите от евентуалните отровни двойници), картофи и 1-2 домата. След като всичко е увряло, прави се запръжка с брашно. Супата се оставя малко да заври заедно със запръжката, застройва се с яйце и кисело мляко (вместо кисело мляко в къщи предпочитаме заквасена сметана) и поръсваме с черен пипер.
ІV.
А сега с дълбоко уважение към Вас, любителите на гъбите като мезе, Ви споделям своята рецепта за приготвяне на лютива млечница (Lactarius piperatus) в буркани. Този начин на приготовление Ви гарантира, че нито един буркан не ще се развали.
1. Гъбите се почистват от грубата част на пънчетата и развалените периферии.
2. Млечницата се поставя да ври във вече врящ разтвор на вода със сол – 50 гр. сол на литър вода плюс повечко лимонтозу – 1 пакетче на 5 литра вода.
3. Варят се един час и 20 минути и незабавно се потапят след изваждането от врящия разтвор в студена чиста вода.
4. След това се измиват на струя студена вода и се изкисват.
5. Нарязват се на хапки и се поставят в буркани с два пръста аванс до капачката.
6. Заливат се с марината с аванс един сантиметър до капачката.
7. Бурканите се варят един час и се обръщат.


Сигурен съм, че рецептите ще Ви ползват. Зная че ще се изкушите да ги приготвите (по-трудна е първата поради отсъствието сега на ястребка, а и редкото й намиране в природата). Желая Ви всичко хубаво. Добър апетит!