Как да се опазим от повърхностни книги за... гъбите? По повод на една такава от Иван Бакалов

Разрез на дяволска гъба.
Дяволската гъба.
Взех изображението на сърнелката от темата "Има ли гъбари" от сайта На риба.
Ето я отново дяволската гъба! Варира, но се познава.
От 10 годишен се занимавам, наред с други биологични организми, с изучаване на висшите гъби. Искал съм да ми намират и подаряват книги за гъбите. Родителите ми ме поощряваха да събирам и определям пред тях гъби по време на семейните излети в планината. Но не ми разрешаваха да ги ям. След като навърших 15 годишна възраст започнах и да консумирам набраните гъби. Учил съм с удоволствие и два семестъра ботаника в Агрономическия университет в Пловдив и съм взел изпита си отлично. Преподаваха ми проф. Димитър Терзийски, проф. Мария Попова и проф. Чешмеджиев. В Унгария съм брал различни гъби и съм хранил с тях 20 души почиващи поляци всекидневно в продължение на 20 дни. Познавам се с някои от продавачите на горски гъби в София, консултирал съм се с тях по различни въпроси и мненията ни винаги са съвпадали.
Притежавам 14 книги на английски, 7 на руски, 2 на финландски, 4 на български, 6 на португалски език, посветени на висшите гъби. Което не ми пречи да купувам и новоизлезли съчинения по въпроса. Купих си и книгата на Иван Бакалов за гъбите ("Как да се опазим от отровни гъби? Най-опасните двойници. Халюциногенните гъби. Ню медия груп. 2010) - прочетох я за половин час и открих много слаби места в нея. Считам я за повърхностна по няколко причини, които ще споделя с вас след малко.
Реших да проверя кой е авторът на книжката, къде е завършил и какво. Не разбрах какво е завършил. Оказа се журналист и фотограф. Работил е в няколко печатни медии, а сега е главен редактор на електронната медия "е vestnik.bg". С търсачките намерих негови публикации по най-различни въпроси. Това е душа с ренесансови амбиции - интересите му са в много и най-разнообразни направления. Не е удовлетворен от никаква власт - критикува всички управляващи. Критиките му са остри и категорични - те обхващат капитализма и комунизма, шведската социалдемокрация и североамериканския неоконсерватизъм, родното и световното производство, действията на големите корпорации в страната и действията на корпорациите извън страната, руския газ, руския военен бизнес, електроразпределителните дружества, винопроизводството, производството на бира, призводството на храни, американския начин на живот, производството на автомобили в световен мащаб, качеството на фотоапаратите и кинолентите, качествата на всички видове и сортове вино и грозде, качеството на индианските отрови за стрелички (в това последното не съм сигурен)и т.н. В тази амбициозна програма няма нищо лошо - даже ме кефи. Той на дело показва, че българският дух е неукротим и любителски - да не се чудим дето на софра ние знаем от всичко по малко.
А новото му предизвикателство е гъбното. Ни повече, ни по-малко, от това да ни спаси от отровата на гъбите-убийци. Как решава той тази задача?
1.Създава няколко емотикона, които лепва на снимките на разни гъби. (Този метод отдавна се прилага в западните издания, но там става чрез по-стилни символи). Емотиконите на Бакалов варират от озъбен череп с кости до ухилено човече с извадено езиче, облизващо лакомо остатъците от вкусната гъбка.
2.След това се започва едно масирано интервюиране на токсиколозите от "Пирогов". Какво казват токсиколозите - не яжте гъби, щото тук е лудница от отровени, когато им е сезонът. Прави са хората - понеже българинът не е добре ограмотен, знае всичко и бере като за последно, се наблюдават много отравяния. В Русия и Финландия напр.,където има много и разнообразни гъби, отравянията са много редки, защото руснаците и финландците от малки се учат на гъбобер и разпознаване на гъбите.
3.Поразравя се из английската уикипедия и стига до фундаменталния извод, че брането на сърнели, печурки и гълъбки е игра на руска рулетка. Всъщност няма нищо по-лесно от разпознаването на гълъбките, когато са добре развити. Там единственият двойник е бясната гъба. Да сбърка развита зелена гълъбка със зелена мухоморка може само напълно незапознат човек.
4.Интервюира и двама гъбари с голям стаж, продавачи на Женския пазар, единият от които му съобщава една от най-честите причини за отравянията с гъби - "берат ги преди да са се разпукали". Защото малките гъбки нямат развити организмови белези. А българинът гъбар (много често циганин) е завистлив и алчен - той не иска да остави малките гъбки да се развият, за да не ги откъсне друг гъбар.
Иван Бакалов погрешно счита, подведен от токсиколозите, че онези от отровените, които казват "ядохме сърнели", са отровени от зелена или бяла мухоморка. Токсиколозите смятат, че са отровeни от мухоморките заради фалоидните симптоми на отровата - бавнодействаща, смилаща черния дроб и накъсваща вътрешностите на човека. Да се отрови човек със зелена и бяла мехоморка е възможно като ги обърка с печурката преди да са се разтворили. При неразвити екземпляри на печурката също е възможно. Но да сбърка сърнелата със зелена и бяла мухоморка е просто невъзможно. Сърнелата израства с мощно пънче и характерна люспеста шапчица, докато малките мухоморки израстват като яйце. Остават обаче два факта - фалоидното отравяне и наличието на отровени, заявяващи "ядохме сърнела". Едната от токсиколожките казва - ние не ги слушаме - знаем, че са яли мухоморки. Имат типичното фалоидно отравяне - от името на зелените мухоморки Amanita phalloides. Отровите, с които тровят мухоморките са фалин – термолабилен токсин, който причинява хемолиза при консумация на сурови гъби и
термостабилни токсини от групата на фалоидина и на аманитина (α-аманитин, β-аманитин, γ-аманитин). Те потискат продукцията на АТФ в чернодробните клетки и по-слабо в клетките на други органи (миокард, бъбреци, главен мозък).
Нека да видим тогава с какво се тровят ялите сърнели. В един от най-пълните справочници по гъбите в Северна Европа има вид Macrolepiota, който е отровен - Мacrolepiota rhacodes, или Agaricus rhacodes Vittad. , Descr. fung. mang. Italia: 158 (1835), или Lepiota rhacodes (Vittad.) Quél. [as 'rachodes'], Mém. Soc. Émul. Montbéliard, Sér. 2 5: 70 (1872),или Lepiotophyllum rhacodes (Vittad.) Locq., Bull. mens. Soc. linn. Lyon 11: 40 (1942), или Leucocoprinus rhacodes (Vittad.) Pat., Essai Tax. Hyménomyc. (Lons-le-Saunier): 171 (1900, или Macrolepiota rhacodes (Vittad.) Singer, 1951, или Macrolepiota venenata Bon, Docums Mycol. 9(no. 35): 13 (1979, или Chlorophyllum rhacodes (това са официалните латински синоними на един вид гъба). Тя е слабо отровна, но може да причини алергии. В българската литература се нарича червенееща сърнела, но не се казва, че има отровен вариетет. Обаче във висшите базидиеви гъби от рода сърнелка Lepiota има най-малко СЕДЕМ вида СМЪРТОНОСНО ОТРОВНИ сърнелки, с които доста българи биха сбъркали сърнелата докато е млада \Macrolepiota procera\. Биха се заблудили заради най-характерния белег на сърнелата - люспестата й шапка (която отсъства при бялата и зелената мухоморка). Това са следните гъби - Lepiota cristata, Lepiota castanea,Lepiota brunneoincarnata, Lepiota helveola, Lepiota aspera, Lepiota clypeolaria, Lepiota ventriosospora. На български почти няма информация за тях, в гъбарските книги не се срещат - може би в специализираната литература на биологическите, аграрните факултети и в институтите на БАН има писано за тях. (Добавено по-късно - във форума На риба има постове на GEDAK, в които той много съвестно е изброил някои от сърнелките, както и сърнелите. Също като мен се е натъкнал на информацията за алергии и стомашни проблеми, причиняване от Мacrolepiota rhacodes ) Съветът ми е - търсете внимателно информация за тези сърнелки в интернет, използвайки латинското им име. И да не се доверявате само на статиите на английски език. Ползвам френски, португалски, руски, английски, но се опитвам да напредвам и в забравения немски и румънския. Разбира се не заради гъбите. Аз лично съм виждал в дъжделиво лято в Борисовата градина цял кръг от Lepiota ventriosospora(синоним Lepiota magnispora - Murrill Mycologia 4: 237. 1912). Видях я през оградата на Старата обсерватория. Показах я на разхождащия се с мене приятел проф. Желязко Стоянов, но никъде не съм срещал да пише за нея на български - а тя е смъртоносно отровна висша гъба с отрова, близка до фалоидните. И шапката й много наподобява онази на ядливата сърнела. Разбира се, хора чели и видели такива гъби, не биха я сбъркали със сърнелата. Та Иван Бакалов ви заблуждава, че отровните двойници на сърнелата са мухоморките - зелена и бяла. Отровните двойници на сърнелите са смъртоносно отровните сърнелки от род Lepiota. И така се обяснява историята, разказана ми от моя приятел д-р Павел Недялков за негова близка, умряла от гъбно отравяне, която до последно е казвала "сърнелки бяха - не бяха мухоморки". Затова НЕДЕЙТЕ ДА БЕРЕТЕ СЪРНЕЛИ. Макар че аз лично съм изял през живота си около един вагон панирани сърнели. (Те всъщност не са от най-хубавите гъби).
На корицата на книгата пък е поместена снимка уж на дяволската гъба Boletus satanas, но това не е дяволска гъба, а Boletus luridus - огнена манатарка. Вътре в текста е същата снимка на огнена манатарка, където е казано, че при разчупване на месото то посинява. Посинява и месото на доста ядливи гъби от Boletus, Gyroporus (напр. обожаваната от мене т. нар. синкава манатарка). Посинява и месото на някои ядливи масловки.
Изброеното дотук прави книжката повърхностна.
Но тя е й морално непълноценна. Защото от нея всички, които искат да станат наркомани, могат да научат как да зобят гъбки-халюциногенки. Успокоени са, че нямат отровни двойници. Казано е, че от червената мухоморка не може да се умре, и че някои си гризкали от нея и пр. Предложени са и дозите за надрусване с гъби. Тази част трябваше да бъде придружена (задължително)с цяла глава за вредата от наркоманиите. По морални, а не по гъбарски съображения. В добрите мотиви на Бакалов не се съмнявам - искал е да продаде повече книжки, което не е лош мотив.
Как да се опазим от такива повърхностни книги? Отговорът е само един - като трупаме знания, опит, практика. И като търсим непрестанно нова информация и я съпоставяме със старата. Няколко съвета от мен - не яжте гъби, не събирайте гъби, не приемайте гъби. Оставете тези занимания на опитните гъбари. Риск за всички има по всяко време. Един анекдот - на осъдения на смърт стар гъбар му казват да избере последно желание. И той отговаря - да се напраскам за последно с гъби, че веднъж в живота си да не ме е страх, че ще се отровя.