По инициатива на Френския институт в България бяха проведени поредица от дискусии върху важни и будещи тревоги въпроси на човешкото битие и съществуване. Дискусиите бяха условно обединени под наименованието "Срещите на бъдещето". Без да изчерпват всички проблемни области във футурологията, тези дискусии-разговори бяха проведени в две части. Първата беше кратко предаване по Българското национално радио, а втората част беше съсредоточена в двучасова дискусия във Френския институт. Поканиха ме да участвам като събеседник на френския философ проф. Хайнц Висман /Heinz Wismann/ по въпроса за вредите от науката. Предварително обсъдихме с аташето по научни и образователни въпроси към Института проф. Жан-Жак Сегара /Jean-Jack Cegarra/ и сътрудничката в Института г-жа Катерина Стойчева формАта на разговорите и разбрах сериозните намерения на организаторите.
В този линк по-горе са информациите за всички дискусии в рамките на "Срещите на бъдещето" - обсъждани са въпроси за или против "глобалното затопляне" и що за интереси прозират зад тази прогноза; бъдещето на човека в джунглата от цифрови технологии; сляпата зависимост на медицината от фармацията и медицинската апаратура; начинът на живота в градовете в перспектива 40 години напред и въпросът може ли науката да вреди на човешкото битие.
Участват учени от Франция и учени от България. С френския си колега Висман нямахме никакви различия в защитаваните тези - и двамата бяхме скептични по отношение на мирното съсъществуване между човек и нови технологии. И двамата споделихме притеснения за автентичността на човешкото битие под натиска на технологията във всички области.
В този линк е разговорът в БНР с проф. Висман и с мен.
Истинската дискусия всъщност беше в самия Френски културен институт пред публика от около шестдесет души между които учители, преподаватели във ВУЗ, студенти, библиотечни работници, франкофони от различни области на знанието. За съжаление не разполагам със запис на разговорите там.
