200 години от рождението на Рихард Вагнер.

     Днес се навършват 200 години от рождението на Рихард Вагнер - гениален немски композитор, реформатор на оперния театър и философ. Приносът на Вагнер във философията на Европа е грамаден, съпоставим с този на Шопенхауер и Ницше. През 1987 г. изнесох лекция (в аспиранстското училище) на СУ "Св. Климент Охридски" с грамадно присъствие на студенти за творчеството на Вагнер. Тогавшният редактор на сп. "Философия за ученици" проф. Любен Сивилов ми предостави през 1991 г. възможност да публикувам текста на своята лекция в списанието. Това се превърна в моя първа публикация в научно списание и тя бе високо оценена. Тази публикация предлагам по-горе.
    Виждам, че оттогава са минали 22 години. От аспирант за двадесет години станах професор по политически науки и доктор по философия на историята - бях зает и не усетих кога мина времето. Смело мога да кажа, че, публикуван под рубриката актуално четиво, текстът ми за двадесет години е придобил чудовищна нова актуалност.
    Днес всичко е политика и сенките над човечеството не само не са се разсеяли, а сивото върху сивото е вече с оловно тежък и подтиснически цвят. Хората у нас са още по-необразовани, те разбира се не знаят кой е Вагнер и какво е писал и този мой текст ще има около десетина читатели, от които я двама-трима го схванат, я не. И въпреки това съм щастлив, че преди 200 години се е родил Рихард Вагнер, а аз съм изслушал музиката му и прочел философските му текстове.

Умря Тачър.

На 87 години умря Маргарет Тачър - бивша политичка и министър-председателка на Кралството. Реално тази политичка бе тежко болна от много отдавна. С проблеми на възприятията и други подобни, които правят дългият живот една голяма тегоба, наместо благо.
Никаква претенция за анализ на нейната деятелност нямам. Считам тази деятелност за ведна. Ще отбележа само с няколко изречения прогнозата си за съдбата на наследството на Тачър.
Политиката, която тя прокарваше в Британия и чийто откриватели бяха дейци от частните финансови институции, бе подета от САЩ при управлението на Рейгън. Тази политика нанесе страхотни щети на средната класа на Острова и сетне в САЩ. Тя беше особена проява на неолиберализма в Европа, който в САЩ се назовава различно - либертарианство или неоконсерватизъм. Управленията на Тачър и Рейгън представляваха частен вариант на това течение.
Чрез политически и икономически лостове Западът наложи същата политическа система на бившите социалистически държави в Източна Европа. Днес икономиките на тези държави са рухнали, може би с изключение на Полша.
Положението в Западна Европа и САЩ не е по-добро в онези от държавите, които приложиха неолиберализма и неговите частни проявления като управлението на Тачър. В Англия напр. съвкупният външен и вътрешен дълг изпреварват почти двойно БВП. Индустрията е изкупена от чужденци. http://www.debtbombshell.com/britains-budget-deficit.htm
Малко сняг по улиците на английските градове парализират живота в страната за седмици.
В държави в Западна Европа, в които не се е прилагал неолиберализъм, нещата са много по-добре и дори отлично.
Много помпозни статии в  има за мъртвата бивша министърпредседателка, но коментарите от читатели под тях говорят за неприязън и дори омраза. Особено коментарите на  Острова.
Тачър имаше късмет с ръководителите на СССР и особено с Горбачов, чиито крупни грешки във външната и вътрешната политика доведоха до отпадането на СССР като център в свободната биполярна система в междудържавния световен ред.
Днес кризата на капитализма води до рухването на неолибералните илюзии навсякъде. САЩ губят и губят в икономическото състезание с Китай, Русия и Бразилия - държави с различна степен на държавен контрол върху икономиката. За Англия като икономика и политика няма какво позитивно да се  каже още от управлението на Тачър.
Особен случай са Малвините (острови до Аржентина, неправилно наричани Фолклендски в нашата преса) - изконна територия на Аржентина. След войната там Тачър закрепи положението си в Кралството. Ако не беше тази война, тя щеше да си отиде от властта много по-рано. Малвините са извор на бъдещи проблеми за Англия. Защото Малвините са неправомерно присвоени от Англия.
Ако съюзът и обединението на държавите от Южна Америка (чрез МЕРКОСУР и УНАСУР) продължава да се развива, а също и държавите от Латинска Америка (чрез СЕЛАК  изолирането на САЩ и Канада ще продължи), то скоро в историческа перспектива Малвините отново ще станат част от Аржентина.
Тъй че единствената придобивка на политиката на Тачър за Кралството ще бъде зачеркната.