Владимир Путин спечели безапелационно изборите за Президент на Руската Федерация.ПУБЛИКУВАНО ВЪВ В-К "РУСИЯ ДНЕС"
Западът (основно САЩ и Англия) не желаеха да видят Владимир Путин отново на президентското кормило през март 2012 г. Някои от причините са следните:
Стратегическият съюз с Китай по различни въпроси, напр. ненамесата във вътрешните работи на Сирия.
Укрепването на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) и изтласкването на САЩ от Средна Азия.
Карта на членовете и наблюдателите в ШОС. Продължаването на политиката на строг контрол върху дейността на американските и английските икономически субекти в Русия, за да не се достигне отново до „безпредел” в почти безплатното източване на нефта, газта и природните богатства на Русия, както беше традиция във връзка с елцинския Федерален закон за съглашенията за подялбата на продукцията. На следния линк http://www.youtube.com/watch?v=QMxQzYJ--5M може да се види филмът „Неизвестный Путин” на Андрей Караулов, в който е описана борбата срещу този „безпредел”. Само от ревизията на „Федеральный закон о соглашениях о разделе продукции" (приет на 30. 12. 1995 г. N 225-ФЗ) Русия увеличава бюджета си 4 пъти, а събираемостта на данъците от нефтената промишленост след делото срещу престъпника Ходорковски се увеличава 80 пъти!
Вероятното въвеждане на строг контрол върху дейността на различни неправителствени организации, намесващи се чрез финансови средства във вътрешните работи на Русия.
Усилването на връзките с държавите от БРИКС за сметка на релациите със САЩ.
Карта на БРИКС Взаимните отношения с Иран в областта на атомната енергетика, военното производство и др.
Инвестициите в сигурността, отбраната и военното производство, които засилват качествата на Русия като надрегионална държава и я придвижват бавно към статута на световен играч.
Създаването на Евразийския икономически, а в последствие политически и военен, съюз с Беларус и Казахстан, с което се възстановява гръбнакът на бившия СССР като геополитическо (но не и идеологическо) образувание.
Карта на Евразийския съюзТова са само част от причините за нежеланието на САЩ да видят Путин начело на Русия, а с едно изречение те са, че Путин е лидер, който засилва Русия, а не я отслабва, както любимите на САЩ и Англия Горбачов и Елцин.
Въпреки нежеланието обаче Путин е президент за трети път, получил подкрепата на почти 70% от избирателите. Убедителна победа – преднината между него и втория (Зюганов) е /близо 40%.
Пропагандата срещу Путин, а оттам и срещу почти 70% от руските граждани, гласували в негова подкрепа се движи в добре познатото от преди изборите русло. Широко продължават да се повтарят втръсналите дори на опозицията в Русия твърдения, че срещу Путин са „честните и некорумпираните” (Борис Немцов и Ирина Хакамада ли?); „младите и креативните” (Валерия Новодворская и Евгения Албац ли?); „средната класа” (тълпите от крайно леви фенове на Сергей Удалцов ли?). За пореден път се втълпяват небивалиците за „авторитаризма” на Путин и то от същите западни СМИ, които приветстваха т. нар. разстрел на Думата (расстрел Белого дома) извършен по заповед на Борис Елцин през септември-октомври 1993 г. и арестите на законните спикер (Руслан Хасбулатов) и вицепрезидент (Александър Руцкой).
Ако се разходим из сайтовете на западната преса ще открием и добре познатите теми от медийната война срещу Путин.
Препоръчва се на правителството на Обама да се замени дискриминационната и демодирана поправка Джексън-Ваник с някакъв нов дискриминационен „Magnitsky Bill” (в редакционна статия на „Minding Russia”) http://3dblogger.typepad.com/minding_russia/
Рекламират като „харизматичен” и „модерен” пещерният комунист Удалцов – одиозниа площадна фигура на антипутинската улица, включен като ползвател на западни финансови средства в редица публикации (напр. в широкоизвестния списък на Игорь Панарин. (Le Nouvel Observateur) http://tempsreel.nouvelobs.com/presidentielle-russe/20120315.OBS3799/russie-oudaltsov-le-renouveau-communiste.html
Някои автори (Martin Sixsmith) подозират Путин в зли умисли, защото се изказа в подкрепа на правителствена програма за списък от сто книги за задължително четене от младите руснаци, а според този автор „хората от Дивия Изток трябва да се възхищават от всичко западно и особено от всичко американско” (The New York Times) http://www.nytimes.com/2012/03/18/books/review/russias-leader-proposes-a-new-canon.html?_r=2&pagewanted=2
„The Washington Post” представя протестите на руския антипутински уличен конгломерат, предвождан от крайно неолибералния Борис Немцов (привърженик на тотално приватизиране на всичко и всички) и от крайно неокомунистическия Сергей Удалцов (привърженик на тотална конфискация на частната собственост) против телевизия НТВ, която показа зависимостта на водачите на антипутинската тълпа от финансовите средства на задграничните правителства. ,http://www.washingtonpost.com/world/europe/russian-tv-attack-draws-angry-protests/2012/03/18/gIQA80PmKS_story.html
Широко се рекламират творци, които са по една или друга лична причина против политиката на Путин. За тях се пишат обширни статии, в които се обобщава напр., че „писателите на Русия” са против Путин и се изреждат три-четири имена. Сякаш най-богатата в момента световна литература – руската - се състои от три или дори десет имена (Catherine Simon в “Le Monde”) http://www.lemonde.fr/livres/article/2012/03/15/moscou-ecrivains-contre-poutine_1669371_3260.html
"The Wall Street Journal" е дал думата на Каспаров и Немцов, за да съветват правителството на САЩ как да накаже най-добре руснаците задето са избрали Владимир Путин. Те виждат такава възможност в нова поправка – обсъждания в Конгреса на САЩ „Magnitsky Bill”. Като че ли подобни санкции ще изплатят външния дълг на САЩ, ще забавят икономическата мощ на Китай, или ще блокират Евразийския съюз на Русия, Казахстан и Беларус! http://online.wsj.com/article/SB10001424052702304692804577281210489679138.html?mod=googlenews_wsj
Въпреки тази истерия в определени относително трезви статии се посочва, че САЩ нямат друга успешна стратегия освен договорките с официална Русия по ред стратегически проблеми от по-голяма важност за режима във Вашингтон, отколкото за Русия (напр. въпросите за присъствието на САЩ в Средна Азия, в Афганистан и предизвикателствата им там, иранската ядрена програма и др). В този дух е статията на Джефри Манкоф в “The National Interest” http://nationalinterest.org/commentary/what-putin-means-washington-6632
Антипутинските западни медии (основно полските, английските и републиканските американски) рекламират широко милиардерът Прохоров и много често публикуват хвалебствени статии за неговата сестра Ирина Прохорова (която е с подчертано проамериканско мислене) напр. (http://www.europaquotidiano.it/dettaglio/133358/irina_lantiputin_e_donna); (http://blogs.ft.com/beyond-brics/2012/02/14/russian-elections-the-xx-factor/#axzz1mUmB61Lt); (http://www.bbc.co.uk/russian/russia/2012/02/120214_prokhorov_new_party.shtml); (http://www.foreignpolicy.com/articles/2011/12/14/project_prokhorov?page=full).
Рекламирането на Прохоров се налага заради очевидното изчерпване на идейния, енергийния и манипулативния заряд на т.нар. оранжева несистемна опозиция. Това изчерпване се признава и от убедени антипутинци и от политически дистанцирани наблюдатели. Следователно за отстраняване на Владимир Путин САЩ трябва да търсят алтернатива или в системната опозиция (която, с изключение на милиардера Михаил Прохоров, е с яростна антисевероамериканска реторика), или в приближените на Путин сановници, което е трудна, опасна и изискваща голяма прецизност задача. Реално Михаил Прохоров сега е най-оформената политическа алтернатива. Той е много надарен относително млад човек, амбициозен е, образован е и с невероятна логика и интуиция към успешните инициативи. Превъзхожда цялостно и смазващо политиците от улицата като Лимонов, Немцов, Каспаров, Хакамада, Касянов и др., както и лидерите на системната парламентарна опозиция Сергей Миронов, Владимир Жириновски и Генадий Зюганов.
Автор Кирил Шопов
