Първа корицаУважаеми читатели на блога ми – заедно с пристигането на Дилма Русев в България излезе от печат монографията ми „Бразилия - от Кастело Бранко до Дилма Русев. Външна политика и вътрешен напредък” Изд. „Рива”, С. 2011
Няколко уточнения:
1. Дилма Русеф или Дилма Русев – изписвах я Русеф, но редакторите в Изд. „Рива” предложиха Русев. Консултирах се с уважавания ми приятел филолог, бразилист, поет, белетрист и преводач Румен Стоянов, който също ме посъветва името да се изписва Русев. Приех предложението.
2. От тази книга всеки любопитен ще научи наистина най-важното за съвременна Бразилия в политически план.
3. Благодаря за коректността на Изд. „Рива” и в частност на г-н Йонко Йончев.
Книгата разглежда напредъка на Бразилия в периодите на военен режим, редемократизация и през време на управлението на Партията на трудещите се. Представено е постепенното израстване на Бразилия от регионален към глобален играч на световната сцена. С факти и данни са показани постиженията на Бразилия в редемократизацията, преодоляването на трудностите в икономиката. Представено е засилването на страната във всички сфери на социалния и икономически живот.
Книгата е разделена на четири основни глави. След тях има заключение, три приложения и списък с използваната литература.
Първата част на книгата (Вместо увод) разглежда константните направления на външната политика на Бразилия – интересите и целите ѝ в региона, на световната сцена и позитивните начини за постигането на тези интереси. Разгледана е подробно ситуацията в света към днешна дата – издигането на новите играчи на световната сцена (G-20 и BRICS).
Във втората част (Първа глава) се разглежда външната политика на Бразилия в периода на военния режим и редемократизацията. Тя е разделена на осем параграфа. В първия са представени основните текстове на Конституцията от 1988 г. за международните отношения и външната политика. Този параграф разказва за предходните бразилски конституции и за Институционните актове (Atos Institucionais) на военния режим. Във втория параграф са представени действията на Кастело Бранко, Коста и Силва и други военни. В третия параграф са представени външнополитическите усилия на Емилио Медиси и Ернесто Гайзел. Четвъртият параграф е за постепенното политическо отваряне (abertura) при Фигейреду. Петият параграф е върху управлението на Сарней. Шестият е за провала на Фернандо Колор де Мело и управлението на Итамар Франко. Седмият и осмият касаят развитието на космическата и ядрената програми на Бразилия – усилията на страната в тези сфери.
В третата част (втора глава) е представено превръщането на Бразилия в най-важната държава в Южна Америка. Как тя става регионален лидер. Засяга се управлението на Кардозо в двата му мандата, а параграфите разглеждат интелектуалното и политическото израстване на Кардозо и неговите действия във външната политика.
Четвъртата част (трета глава) е посветена на управлението на Партията на трудещите се (PT) през двата мандата на президента Луис Инасио Лула да Силва. Първият параграф разглежда регионалните и глобалните проблеми, пред които е изправена Бразилия към началото на 21 век. Вторият параграф представя развитието на отраслите за биогоривото, нефтодобива и корабостроенето и външнополитическата защита на тези сектори. Третият параграф представя външнополитическата критика на Лула срещу политиката на субсидии в селското стопанство на развитите държави и опитите им да ограничат парниковите газове за развиващите се като Бразилия. Отделено е внимание и на външнотърговските отношения между Бразилия и САЩ. Четвъртият параграф е посветен на целите и задачите на UNASUL. Петият параграф е за военното производство и военните покупки на Бразилия при управлението на Лула. Шестият е за развитието на мирната атомна програма на Бразилия по времето на управлението на Лула.
В заключението се анализира външнополитическата дейност на президентката Дилма – връзките с Китай, с BRICS, с Южна Америка, със САЩ и се прави прогноза за нарастващото значение на Бразилия на световната сцена. Авторът симпатизира на идеята за превръщането на Бразилия в постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и аргументира своята гледна точка.
Четвърта корицаRESUMO
O livro é intitulado: De Castelo Branco a Dilma Roussef. Aborda o desenvolvimento e o progresso do Brasil durante o regime militar, a posterior redemocratização e a gestão do governo de PT. Apresenta o significativo crescimento do Brasil em que o país se transforma de força regional em significativa força no cenário mundial. Por meio de fatos e dados são mostradas as conquistas do Brasil no processo de redemocratização, a superação da crise econômica. Apresenta-se o fortalecimento do país em todas as esferas da vida social e econômica.
O livro é dividido em quatro partes principais, conclusão, três anexos e o referencial teórico.
A primeira parte do livro (Em vez de introdução) aborda as direções constantes da política externa do Brasil – os interesses e os objetivos no cenário regional e mundial e os meios positivos de alcance desses objetivos. É considerada em detalhes a situação do mundo atual – a emersão de novos fatores no cenário mundial (G-20 e BRICS).
Na segunda parte (Capitulo 1) se analisa a política externa do Brasil no período do regime militar e a posterior redemocratização. Essa parte é dividida em 8 parágrafos. O primeiro parágrafo tem como intuito de apresentar os pilares da constituição do Brasil de 1988, no que diz respeito às relações internacionais e a política externa. Este parágrafo narra sobre as constituições brasileiras precedentes, como também dos atos institucionais no decorrer do regime militar. O segundo parágrafo aborda as ações dos militares, tais como de Castelo Branco, Costa e Silva entre os outros. O conteúdo do terceiro parágrafo gira em torno dos esforços políticos de Emilio Médici e Ernesto Geisel. O quarto parágrafo se constitui em torno da gradativa abertura política do Brasil na época de Figueiredo. O quinto parágrafo é dedicado à gestão do Presidente Sarney. O sexto analisa o fracasso de Fernando Collor de Mello e a gestão de Itamar Franco. Os parágrafos sétimo e oitavo são dedicados aos programas espacial e nuclear do Brasil – os esforços do país nessas áreas.
A terceira parte (Segundo capitulo) é dedicada a transformação do Brasil em maior força na América do Sul. Nessa parte é retratada a gestão de Fernando Henrique Cardoso durante seus dois mandados, seu desenvolvimento intelectual e político como também a sua política externa.
A quarta parte é dedicada ao governo de PT durante os dois mandados do Presidente Luis Inácio Lula da Silva. O primeiro parágrafo dessa parte analisa os problemas regionais e globais com os quais o Brasil tem de lidar no início do séc. XXI. O segundo parágrafo apresenta as questões vinculadas ao biocombustível, produção de petróleo e engenharia naval, como também a política externa de defesa de tais setores. O terceiro parágrafo discute a posição crítica de Lula dirigida aos países desenvolvidos e suas políticas de subsidiarem os produtos agrícolas, discutem-se também os esforços do Governo Lula de reduzir os efeitos estufa. Uma atenção especial é dedicada as relações políticas entre Brasil e Estados Unidos. O quarto parágrafo analisa os objetivos e as tarefas da UNASUL. O quinto parágrafo repercute sobre a produção e comercialização da indústria militar no Governo Lula. O sexto é dedicado ao programa nuclear pacifico na era Lula.
A conclusão analisa a política externa da
presidenta Dilma – os contatos com China, BRICS, América do Sul e com Estados Unidos, como também se faz um prognóstico da crescente influência do Brasil no cenário mundial. O autor simpatiza a idéia da transformação do Brasil em membro permanente do Conselho de Segurança da ONU, argumentando o seu ponto de vista.
