След дъждовете онзи ден със съпругата ми набрахме около четири килограма ястребка от различни ясенови дървета близо до София. Тя не пожела да я правим на супа и решихме да я изпържим леко панирана с яйца, но без галета или брашно. Яйцата разбихме с вилица и със сол на вкус. Можеше да се сложи малко черен пипер, но аз не го обичам. Понеже отдолу гъбата е като надупчена гума и поема много от олиото, трябваше да я сложим да изстива след изваждането от тигана върху дебели пластове домакинска хартия, където мазнината се оцеди.
По-дебелите, или леко втвърдени гъби, разрязахме надлъжно и напречно надве. Пържихме ги до по-тъмен цвят на парчетата.
Гарантирам Ви, че е много по-вкусна от култивирана кладница, а да не говорим, че е и много по-ароматна. Притежава специфичен кисело-местен аромат.
Пихме и домашно вино от червен отел (знам, че е отровно, забранено и лошо), но пък аз почти не пия вече алкохол. Напълних си половин голяма водна чаша с отел, после догоре с лед, изчаках да се поразтопи и ми беше неизказано сладко. За по-пиещите и носещите да кажа, че това мезе е идеално и за розе и за бели вина.
Забележка: Ако гъбата е втвърдена, не я яжте, защото може да ви направи илеус (запушване на червата). Ядат се само много прясни ястребки.
Забележка втора: Старите ястребки се нарязват с як нож (напр. големия Хенкелбах) на кубчета и се отваряват на котлона с вода. Към отварата се слага масло и "Вегета" (или само солчица) и полученият ароматен бульон се използва за приготовление на супи - най-добре с месо.
Поздрави от Кирил Шопов!
