писателят Петър Бобев
Румен СтояновІ.
С голямо удоволствие предлагам на читателите на блога изследването на моя учител по португалски език, бразилска литература и култура и сърдечен приятел Румен Стоянов. Румен Стоянов е роден на 29.10.1941 в с. Драганово, Великотърновско. Завършил е в СУ "Св. Климент Охридски" и в Хаванския университет. Работил е в Мексико и Бразилия като дипломат в българското посолство и като преподавател по български език и култура. Петнадесет години от живота си прекарва в Латинска Америка, седем от тях - в Бразилия, където, освен с превод, се занимава с уреждане на изложби, кръгли маси, и чете лекции. В момента е преподавател в Катедрата по Испанистика и португалистика в СУ "Св. Климент Охридски", където води курсове по португалска литература и по литература и странознание на Бразилия.
Превежда поезия и белетристика от испански и португалски на български и обратно. Сред превежданите от него автори са Маркес ("Сто години самота"), Кортасар, Борхес, Карпентиер, Машадо де Асис, Карлос Друмонд де Андраде, Марсио Катунда.
Автор е на многобройни статии, предговори, послеслови и есета. Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на преводачите в България. През 2009 г. публикува в Издателство „Св. Климент Охридски”голямото си изследване за присъствието на Никола Вапцаров в испано- и португалоезичните страни, озаглавено „Чака ме светът”.
Пише поезия и проза на български, испански и португалски. Публикувал е поетическите сборници "Стихотворения в Бразилия" (1981), "Бавни стихотворения" (1983), "Прилив" (1989), "Погача" (1993), "Ракла" (2003), "Кърчаг" (2005), "Тяга" (2007), и книгите с проза "Летопис на рунтавото време" (1998), "Откоси" (1999) и "Аз съм българин" (1999). Румен Стоянов е носител на престижния бразилски орден "Барон Рио Бранко, офицерска степен" за цялостен принос в развитието на българо-бразилските връзки, връчен му от Итамарати. Орденът носи името на най-големия бразилски дипломат, който е и писател, историк, преподавател, общественик, член на Бразилската литературна академия, депутат, главен редактор на влиятелен вестник, посланик и външен министър в четири правителства.
ІІ.
През лятото на 2008 г. случайно се сетих, че в Бразилия съм срещал специфични думи, повечето от индиански произход, познати ми отдавна от България. Спомних си за книгите на писателя Петър Бобев, в които съм ги срещал. Спомних си и, че един ден на морето татко ми донесе книга - "Симба" – бе я немерил в обществена библиотека. „С автора й съм бил колега в банката, каза ми татко – Бобев започна да пише книги за дъщеря си на зряла възраст. Виж дали ще ти хареса”! Хареса ми. Попаднаха ми и други книги от Бобев и после напълно забравих за него.
След като през 2008 г. се сетих отново за Бобев, и че в неговите книги съм срещал странните бразилски думи, започнах да се разхождам по разни антикварни книжарници и улични книгопродавци и да издирвам около четиридесетте (и дори повече) романи и сборници с разкази на Петър Бобев. Поразпитах няколко професори от по-старото поколение за мнение - какво мислят за Петър Бобев, познават ли го. Професор Филип Панайотов напр. ми каза, че Бобев е бил несправедливо пренебрегван от критиката в България (и даже подценяван). Други литературоведи си спомниха за някои остри критики срещу Петър Бобев, предизвикани от това, че той "много издавал и много пишел". Отзивите на читателите в Интернет за Бобев са почти сто процента положителни - отзиви пълни с мил спомен, с любов, със съжаление, че авторът не се познава от децата и юношите днес. Всъщност днес едва ли има български писател, за който да има почти само положителни отзиви в Мрежата. Това е трудно постижим резултат. Хубав отзив прочетох наскоро в книгата на Деян Енев „Хора на перото”, в която Енев се оплаква, че едвам е намерил фотография на Петър Бобев. (Тук аз ще ви предложа фотографския портрет на Бобев от предтитулната корица на неговия роман „Драгота – морски хайдутин” на Военното издателство). Събрал съм в паметта на работния си компютър всички заслужаващи отзиви по отношение на Петър Бобев. Успях да купя и по-голямата част от неговите книги, за някои от които платих доста солени суми. Попаднах и на книга с автограф от писателя, което по признание на стари антиквари е успешна находка.
"Гърбавата ела" София 1960 г. - една от трудно намерените книги с детски приказки на Петър БобевОбърнах се към покойния вече добър познат и колега-философ Иван Пунчев, за да провери в Клуба по фантастика „Иван Ефремов“ за някои липсващи ми книги на Петър Бобев. Иван ме свърза с двама души, които ми продадоха липсващи ми книги на Бобев. Успях да прочета няколко от романите на писателя и бях очарован от свежите му научно-фантастични идеи. Установих, че Петър Бобев е много уважаван автор-фантаст в Русия, страна със силни традиции в жанра.
Днес съм убеден напр., че романът на Майкъл Крайтън "Юрски парк" е (умишлена или не), но фабулна кражба от романа на Петър Бобев "Каменното яйце". "Юрски парк" е издаден 1990 г., а "Каменното яйце" през 1989 г. Прочетете тези два романа и ще изчезнат всякакви съмнения.
Споделях между другото всички тези свои впечатления с много колеги, надявайки се чрез тази уж бегла, но упорита анкета да попадна на хора, които да хвърлят повече светлина върху Петър Бобев, да предложат повече факти. Един от хората, с които споделях впечатленията си бе и Румен Стоянов. Той пожела да прочете няколко от книгите на Бобев, свързани с бразилската тематика, и ми предостави изследването, което предлагам тук на вашето внимание с негово съгласие. (Поради голяма заетост с други задачи съм оставил настрани намерението за изготвянето на една собствена книжка, в която ще направя философски анализ на фантастичните идеи на Петър Бобев, и ще повдигна въпроса за неговата актуалност днес. Дано тази моя задача да бъде доведена докрай!). Прочее нека да дам думата на Румен Стоянов:
БРАЗИЛСКИТЕ ДУМИ НА ПЕТЪР БОБЕВ
от Румен Стоянов
Кога почват да навлизат бразилски думи в българския език? Отговорът на тоя въпрос изисква да прегледаме възрожденския печат, гдето най-ранна публикация за огромната страна е “Преселението в Бразилия”, повест с неуказан автор, преведена от Михаил Зафиров и Йосиф Дайнелов, видяла бял свят през 1859 г. в подлистници на “Цариградски вестник”. Несъмнено книги за и от далечната земя, издадени у нас, са приносители на такива слова. И проучването на този дял в отечествената литература би било от твърде голяма полза да определим кои бразилски думи сме изписали с родната кирилица. Такова начинание ще изходи от 1938 г., ибо тогава се явява първата бразилска книга на български, “Дона Паула”, сборник разкази на Машадо де Асиш и Артур Азеведо. През 1944-та излиза романът “Зеленият ад” от португалеца Ферейра де Кастро и понеже действието се развива в тропическия великан, това обстоятелство също представлява източник на бразилски думи в говора ни мил.
Има още един техен извор, в отличие спрямо иноземния, той е домашен. Сиреч нашенци, в битността си на вестникари, писатели, учени вмъкват такива думи. Безспорният количествен първенец в това поприще най-изненадващо се оказва Петър Бобев (1914 - 1997). А вземайки пред вид, че той не е припарвал до Бразилия, нито знае речта й, извършеното опира до смайване. Защото белетристът не е пътувал извън родината, пък на туй отгоре бяха годините на Студената война, лагерната враждебност и Желязната завеса. На туй още по-отгоре нямаше я сетнешната преосведоменост на глобалясалото човечество, електронна мрежа изобщо не съществуваше, че да бълва всевъзможни данни за какво ли не. Буди удивление как Петър Бобев е съумял да охудожестви една тъй далечна му действителност, покрай което привлича множество южни слова.
Две са неговите книги върху бразилска тематика: “Отмъщението на мъртвия инка” (Народна младеж, 1976, 191 стр, 40,000 бройки), “Боа и диаманти” (Български писател, 1979, 244 стр., 20,000 бр.). Тия романи принадлежат към приключенско-фантастичните, авторът отвежда читателите главно в Амазония и от там нахлува обилен поток португалски думи, които привеждам по-долу като пръв опит да надникнем в неизследваното поле, съставено от бразилски думи на български, съвсем непроучено и представляващо дял в езиковите, литературни, културни връзки между двата народа.
Бобев никъде не прибягва до обяснения под черта, думите използва така, че става ясно какво означават. Нека първо ги извадим, отбелязвайки правоговорните ударения, така ще разберем как на български трябва да ги произнасяме, обаче не чуждоугодничейки, а изхождайки от нашата сгодност.
"Отмъщението на мъртвия инка" София 1976 г.“О т м ъ щ е н и е т о н а м ъ р т в и я и н к а”:
Гаримпейрос - злополучен търсач на диаманти; стр. 5.
Крузейроси – десетки хиляди крузейроси, 5; двадесет хиляди крузейроса; 6-7.
Фавелите - от фавелите на Рио, от смрадливите колиби, скърпени от щайги и
ламарина; 6. Фавéла е не постройка, а бедняшки квартал.
Серингал - най-богатия серингал; 6. Серингáл е място с каучукови дървета,
серингéйра е каучуково дърво.
Гайола - 6. Не посочва какво е, ще го стори на стр. 29: “пътническият кораб -
гайолата”. Ударено е о.
Кабокло - висок и сух кабокло; 6. По-нататък нееднократно го употребява, ала
не го членува. Кабóкло, от тупийски, е човек с майка индианка и баща бял (или обратно).
Пиранхи - из бистрата вода се стрелкаха змиорки и пиранхи; 8. Произлиза
от индианския тупийски език. Правилното е пирáня, съответно в множествено число пирани.
Серингейроси - 12. На стр. 38 Бобев пише “каучосъбирачите”. Ударението е
върху второто е. Не е ли за предпочитане каучукосъбирач?
Индиоси - 12. Индианци. На испански е същото úндио.
Ташизейро - мравешкото дърво ташизейро; 16. На е-то пада ударението.
Ташиз - огнените мравки “ташиз”; 17. От индиански (по-точно тупийски), ташúз.
Маканите - дървените си мечове; 17. Единствено число е маканá, от
индиански (таински) и означава вид боздуган. По-добре да възприемем думата като макáна.
Сумауба - дървото сумауба;17. Ще да е сумаýма, от тупийски.
Игарипе - спуснаха голямото игарипе във водата; 21. По всяка вероятност е
игарапé, от тупийски, но това е тесен воден канал, или речица, проходими за малки плавателни съдове.
Капибара - водосвинка-капибара; 23. От тупийски, капибáра. Най-едрият гризач, голям колкото овца; 86. Не успях да
установя дали обозначението водосвинка дължим на писателя, но то е уместно, понеже тоя вид прасе обитава край сладки води. На български е известно и като водна свиня, водно прасе.
Мори - гигантски мори с коренни подпорки; 29. На латински е пак мóра и може би е взета не от португалски.
Кашаса - бе пил кашаса; 35. Ракия от захарна тръстика, с ударено второ а.
Игапо - заблатена гора игапо; 39. От тупийски, произносителното ударение стои върху о.
Марабунта - злите оси марабунта; 39. Според речникарството марабýнтите са мравки.
Кампоса - платото все край реката; 43. Единствено число е кáмпо, сиреч поле.
Арапаима - туземците я викат арапаима; 49.
Пираруку - туземците я викат; 49. От тупийски, също и долните две думи.
Пира - риба; 49. С ударено и.
Руку - червена; 49. Урукý е багра, червеникав.
Серингейрос - белокож серингейрос; 51.
Болите - каучуковите топки; 51. В единствено число е бóла.
Ябиро - щъркели ябиро; 53. Речниците дават облиците жабирý (от който на български е станало ябиро) и жабурý. От тупийски.
Сурукуку - жива сурукуку; 54. Преди това повествователят е обяснил, че става въпрос за змия.
Гайолата - гайола всъщност значи клетка; 54, 55.
Кабоклоси - мургави кабоклос; 57.
Пото - крилати мравки; 62. Съгласно бразилското речникарство пóто само по външен вид наподобява мравка, а е към бръмбарите.
Индиос - вашият индиос; 64.
Серингейросът - 73.
Лингва герал - тая странна смесица от португалски и индиански думи; 73. Наименованието следва да е лúнгуа жерáл, общ език.
Агеронии - огромни пеперуди агеронии; 74. На латински е агерония, ако Бобев е въвел бразилската й равностойност, трябва да е ажерóния.
Фароко - най-желаното ястие на серингейросите: мандиоково брашно със сушено месо; 75. В действителност е фарóфа, с противоречиви мнения относно произхода, по всяка вероятност от африкански език на робите негри..
Жарарака - отровна змия жарарака; 75. От тупийски, жарарáка.
Боуини - гигантската змия; 76.
Сукуружу - обикновената сукуружу; 76. От тупийски, с правоговорно ударение върху последното у; анаконда.
Бото - делфините бото; 77.
Инията - 80. Заглавие на главата. На стр. 83 четем “Иния - бото! Мощен триметров делфин”.
Урубу - накацали урубу, подобни на черни гарвани; 91. Урубý, е лешояд; от тупийски.
Планария - 91. На латински думата е еднаква с португалската и не знам от кой език Бобев я е взел.
Жакаре - крокодилите; 97. Жакарé, от тупийски.
Капоково дърво - 98.
Пекари - уплашени пекари; 103.
Кайкучи - по-малък кайман; 103.
Пара - сянката на огромен кестен пара; 106. У нас плодът на кестена парá се продава с името бразилски орех.
Кариуа - белите господари; 108. От тупийски. Португалският правоговор търпи ударението на две места, карúуа и кариýа
Тупинамба - 115. От тупийски, на тоя език тупинамбá означава потомци на тупú.
Екора - облаци от мухи и мушици; 119.
Ихените - 119.
Гайоли - 125.
Танагри - пълзяха (…) червеноглави танагри; 130.
Тиуба - малките не жилещи пчели, 130.
Гуявите - по гладките жълти стволове на гуявите; 130. С неустановен произход, етимолози го извеждат от таински, гуаранийски или тупийски език
Обликът, използван от Бобев, е един от многото простолюдски, ала възприет е гояба. Това е името на плода, а самото дърво се казва гоябéйра. На португалски дърво и неговият плод имат различни названия, при все че с общ корен.
Апуизейро - дървото апуизейро; 137. От тупийски, с ударено е. Фикус, но там на ръст стига колкото три, четириетажна къща.
Умета - гърмящи умета; 139.
Пуе - плодове: подобните на круши пуе; 148.
Кума - подобните на круши пуе и кума; 148. Кумá е от тупийски.
Пама - приличаща на вишна; 148.
Пурума - като грозде; 148. От тупийски; плод на едноименното дърво.
Мусурана - ту някоя боа, ту домашна мусурана; 148. От тупийски; вид змия.
Танана - големи колкото палци щурци; 148. Тананá е от тупийски език. Ако думата въобще излезе от тая книга, по-добре да я произнасяме с ударено средно а.
Гуарана - замайващата напитка; 148. От тупийски, на португалски е гуранá, обаче за нас е по-сгодно да казваме гуарáна. У нас вече се продава прах със същото име и от него се приготвя ободряващо питие.
Пашиуба - палмата пашиуба; 154. От тупийски е и произносителното ударение пада върху у-то.
Аримна - Тъй някои индианци наричаха тембладора, електрическата змиорка; 154.
Тембладор - електрическа змиорка; 156.
Морфо - огромни сини пеперуди морфо; 156.
Дораси - 156. На латински и португалски думата е една и съща, та писателят може да я е почерпил не непременно от Бразилия.
Калиго - едра совина пеперуда; 159. Обозначението води към португалски, но и към латински.
Чушупи - триметрова змия; 162.
Масарандубата - червената кора на масарандубата. Наричат я дърво крава; 173. Масарандýба идва от тупийски.
"Боа и диаманти" София 1979 г.“Б о а и д и а м а н т и”
(с оглед да не повтарям думи от предходната книга,
изваждам досега не посочените):
Чиманго - малкия сокол; 12. Правилното изписване е шимáнго. От тупийски или от друг индиански език
Якана - дългопръстата водна кокошка; 16. С кирилица следва да е жасанá, обаче нищо не пречи да прехвърлим правоговорното ударение върху предното а, както по-ни приляга. От тупийски.
Пиуме - мушиците; 22. Понеже в единствено число е пиýм (тупийски), би трябвало в множествено да стане пиуми.
Асаи - палми: асаи; 23. Асаú (единствено число) влиза в португалския от тупийски.
Карнауба - палми; 23. Карнаýба, тупийски.
Куруа - безстъблената куруа; 23. Куруá, тупийски.
Мирити - изящната мирити; 23. От тупийски, миритú, вид палма, по-известна като буритú.
Жаситаро - пълзящи палми жаситаро; 23. В действителност е жаситáра, от тупийски.
Сапукая - дърво сапукая; 24. От тупийски, сапукáя.
Агути - златен заек агути; 29. Другото име на гризача агутú е кутúя, но Бобев е взел първото (тупийско) название. Понеже за нас крайното и бележи множествено число, предпочитам за единствено число да установим облика агýт.
Гамбузия - рибката гамбузия; 33. На португалски и латински името е все гамбýзия.
Карнеро - впития в хрилете й карнеро; 42.
Балси - 43.
Монстерата - 59. Бразилската дума е монстéра и Бобев правилно я членува.
Гаримпос - частен диамантоносен участък; 73. В единствено число е гарúмпо и така се нарича всяко място, където има злато или полу/скъпоценни камъни.
Дурукули - единствената нощна маймуна, при това хищница; 86. Ударено е и-то, неясна етимология.
Варзеята - наносната тераса край Амазонка; 95. Вáрзея е по-скоро крайречна низина или равнина.
Тира фирме - истинската гора; 95. Правилното е тéра фúрме, дословно твърда земя, тоест суша.
Игуапо - заблатеното крайбрежие; 95. У-то е излишно, думата, от тупийски произход, е игапó.
Мелипони - по-долу писателят дава да се разбере, че това са пчели, защото упоменава кошер и мед; 96. На португалски в единствено число е мелúпона.
Амапи - храста амапи; 102. Вероятно е дървото амапá, чието име идва от индиански (карибски) произход.
Ибижара - безкракият гущер ибижара; 117. Тупийска дума, ударението е върху предпоследното а.
Пака - 120. Бобев не обяснява какво значи, но се подразбира, че е някакво животно. Пáка, от тупийски произход, е име на гризач с дължина около седемдесет сантиметра и тегло до тринадесет килограма.
Гуа-гуа-ниа-гуа - мравки, що те карат да плачеш; 156.
Сасакая - сваляй дрехите; 156.
Коруптелос - обирач; 178. В тоя облик думата не е речникализирана, има коруптела, сиреч корупция.
Ватикано - 204. Ватикáно, голяма гайола, виж по-горе нейното обяснение.
Саймири - маймуните саймири; 211. От тупийски, саймирú.
Хатейроси - ловци на диви котки; 220. Следва да е гатéйрос, от гáто, котка. Не е речникализирано гатейро като ловец на диви котки. По-вероятно е обозначението човек, набиращ работници за предприемач.
Матейроси - дървосекачи; 220. Матéйро в единствено число.
Кои от горните десетки думи Бобев за пръв път въвежда на български е невъзможно да установим. Но доколкото следя отечествената книжнина, свързана с
Бразилия, смея да твърдя, че преди въпросните два романа те, с малки изключения, не са се явявали в наший говор мил. Основание да го казвам ми дава най-вече тяхното естество: почерпени от растителния и животински свят, те стоят извън обичайния словесен кръг, образуващ писания, които засягат оная страна, в него срещаме фавела, самба, кашаса и прочие, ала не танана, сапукая, мусурана, ташизейро, те и тям подобни даже за милиони тамошни люде са непознати. По тая причина смятам, че Петър Бобев е човекът, донесъл най-много бразилски думи в българския език. Това не означава, че те са в трайно обръщение (като пираня); за да придобият наше гражданство, нужно е да бъдат употребявани от различни автори на различни места. А повечето горни слова не са излизали вън от Бобевите страници и най-вероятно ще останат единствено при своя въводител. Но дори така, те са част от българо-бразилското литературно и езиково общуване и не би било редно да ги пренебрегваме.
От къде може писателят да ги е взел? Изхождайки от обстоятелството, че завършва агрономство (1937) и го упражнява в Плевен, Горна Оряховица, Пловдив, допускам, че е прибягвал към научна литература, в която латинските имена за растения, твари, са придружавани от простолюдски. Към това ме навява и точността на съвсем кратките характеристики, с които представя животни, дървета, храсти. Това мое предположение съвсем не изключва и други извори, художествени, популяризаторски, публицистични. Значителна част от тия думи са дошли в португалския от местни езици, най-вече тупийски, но и от намиращите се извън Бразилия карибски, таински.
Бобев очевидно изпитва затруднения как да се оправя с единствено и множествено число на бразилски думи. Вината не е негова, неудобството произтича от неприсъщите нам краесловия В единствено число Бобев употребява множествените облици на португалските думи (гаримпейрос, серингейрос, кампос, индиос). На португалски е крузейро, кабокло (ед.. ч.) и крузейрос, кабоклос (мн.), на български имаме крузейроси, кабоклоси (мн.), от което следва, че това с принадлежи към португалското единствено число. В други думи писателят запазва облика за единствено число, макар на български да е множествено. По тоя начин имаме “щъркелите ябиро”, “накацали урубу”, “крокодилите жакаре”, “пеперуди морфо”. Ала не тук е уместно да разглеждаме как трябва да постъпваме с непривичните ни португалски окончания, повече или по-малко затрудняващи всички българи, опрели до тях. От някои слова писателят извлича производни: умалителни (пекарче, лабарийки), женски род (капибарка), прилагателно (капибарско обоняние). А неприсъщото ни краесловно и в единствено число на колибри той избягва чрез колибър явно с оглед да го притъкми към наша сгодност. Не съм изчислил колко са бразилските думи у Матвей Вълев, наченал в родната изящна словесност тематиката за тропическия великан, обаче той и Петър Бобев в това поприще се родеят, но с уговорката, че по брой последният значително го надминава.
