Информационната война срещу Владимир Путин след победата му

Владимир Путин спечели безапелационно изборите за Президент на Руската Федерация.


ПУБЛИКУВАНО ВЪВ В-К "РУСИЯ ДНЕС"

Западът (основно САЩ и Англия) не желаеха да видят Владимир Путин отново на президентското кормило през март 2012 г. Някои от причините са следните:
 Стратегическият съюз с Китай по различни въпроси, напр. ненамесата във вътрешните работи на Сирия.
 Укрепването на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) и изтласкването на САЩ от Средна Азия. Карта на членовете и наблюдателите в ШОС.

 Продължаването на политиката на строг контрол върху дейността на американските и английските икономически субекти в Русия, за да не се достигне отново до „безпредел” в почти безплатното източване на нефта, газта и природните богатства на Русия, както беше традиция във връзка с елцинския Федерален закон за съглашенията за подялбата на продукцията. На следния линк http://www.youtube.com/watch?v=QMxQzYJ--5M може да се види филмът „Неизвестный Путин” на Андрей Караулов, в който е описана борбата срещу този „безпредел”. Само от ревизията на „Федеральный закон о соглашениях о разделе продукции" (приет на 30. 12. 1995 г. N 225-ФЗ) Русия увеличава бюджета си 4 пъти, а събираемостта на данъците от нефтената промишленост след делото срещу престъпника Ходорковски се увеличава 80 пъти!
 Вероятното въвеждане на строг контрол върху дейността на различни неправителствени организации, намесващи се чрез финансови средства във вътрешните работи на Русия.
 Усилването на връзките с държавите от БРИКС за сметка на релациите със САЩ. Карта на БРИКС

 Взаимните отношения с Иран в областта на атомната енергетика, военното производство и др.
 Инвестициите в сигурността, отбраната и военното производство, които засилват качествата на Русия като надрегионална държава и я придвижват бавно към статута на световен играч.
 Създаването на Евразийския икономически, а в последствие политически и военен, съюз с Беларус и Казахстан, с което се възстановява гръбнакът на бившия СССР като геополитическо (но не и идеологическо) образувание. Карта на Евразийския съюз

Това са само част от причините за нежеланието на САЩ да видят Путин начело на Русия, а с едно изречение те са, че Путин е лидер, който засилва Русия, а не я отслабва, както любимите на САЩ и Англия Горбачов и Елцин.
Въпреки нежеланието обаче Путин е президент за трети път, получил подкрепата на почти 70% от избирателите. Убедителна победа – преднината между него и втория (Зюганов) е /близо 40%.
Пропагандата срещу Путин, а оттам и срещу почти 70% от руските граждани, гласували в негова подкрепа се движи в добре познатото от преди изборите русло. Широко продължават да се повтарят втръсналите дори на опозицията в Русия твърдения, че срещу Путин са „честните и некорумпираните” (Борис Немцов и Ирина Хакамада ли?); „младите и креативните” (Валерия Новодворская и Евгения Албац ли?); „средната класа” (тълпите от крайно леви фенове на Сергей Удалцов ли?). За пореден път се втълпяват небивалиците за „авторитаризма” на Путин и то от същите западни СМИ, които приветстваха т. нар. разстрел на Думата (расстрел Белого дома) извършен по заповед на Борис Елцин през септември-октомври 1993 г. и арестите на законните спикер (Руслан Хасбулатов) и вицепрезидент (Александър Руцкой).
Ако се разходим из сайтовете на западната преса ще открием и добре познатите теми от медийната война срещу Путин.
Препоръчва се на правителството на Обама да се замени дискриминационната и демодирана поправка Джексън-Ваник с някакъв нов дискриминационен „Magnitsky Bill” (в редакционна статия на „Minding Russia”) http://3dblogger.typepad.com/minding_russia/
Рекламират като „харизматичен” и „модерен” пещерният комунист Удалцов – одиозниа площадна фигура на антипутинската улица, включен като ползвател на западни финансови средства в редица публикации (напр. в широкоизвестния списък на Игорь Панарин. (Le Nouvel Observateur) http://tempsreel.nouvelobs.com/presidentielle-russe/20120315.OBS3799/russie-oudaltsov-le-renouveau-communiste.html
Някои автори (Martin Sixsmith) подозират Путин в зли умисли, защото се изказа в подкрепа на правителствена програма за списък от сто книги за задължително четене от младите руснаци, а според този автор „хората от Дивия Изток трябва да се възхищават от всичко западно и особено от всичко американско” (The New York Times) http://www.nytimes.com/2012/03/18/books/review/russias-leader-proposes-a-new-canon.html?_r=2&pagewanted=2
„The Washington Post” представя протестите на руския антипутински уличен конгломерат, предвождан от крайно неолибералния Борис Немцов (привърженик на тотално приватизиране на всичко и всички) и от крайно неокомунистическия Сергей Удалцов (привърженик на тотална конфискация на частната собственост) против телевизия НТВ, която показа зависимостта на водачите на антипутинската тълпа от финансовите средства на задграничните правителства. ,http://www.washingtonpost.com/world/europe/russian-tv-attack-draws-angry-protests/2012/03/18/gIQA80PmKS_story.html
Широко се рекламират творци, които са по една или друга лична причина против политиката на Путин. За тях се пишат обширни статии, в които се обобщава напр., че „писателите на Русия” са против Путин и се изреждат три-четири имена. Сякаш най-богатата в момента световна литература – руската - се състои от три или дори десет имена (Catherine Simon в “Le Monde”) http://www.lemonde.fr/livres/article/2012/03/15/moscou-ecrivains-contre-poutine_1669371_3260.html
"The Wall Street Journal" е дал думата на Каспаров и Немцов, за да съветват правителството на САЩ как да накаже най-добре руснаците задето са избрали Владимир Путин. Те виждат такава възможност в нова поправка – обсъждания в Конгреса на САЩ „Magnitsky Bill”. Като че ли подобни санкции ще изплатят външния дълг на САЩ, ще забавят икономическата мощ на Китай, или ще блокират Евразийския съюз на Русия, Казахстан и Беларус! http://online.wsj.com/article/SB10001424052702304692804577281210489679138.html?mod=googlenews_wsj
Въпреки тази истерия в определени относително трезви статии се посочва, че САЩ нямат друга успешна стратегия освен договорките с официална Русия по ред стратегически проблеми от по-голяма важност за режима във Вашингтон, отколкото за Русия (напр. въпросите за присъствието на САЩ в Средна Азия, в Афганистан и предизвикателствата им там, иранската ядрена програма и др). В този дух е статията на Джефри Манкоф в “The National Interest” http://nationalinterest.org/commentary/what-putin-means-washington-6632
Антипутинските западни медии (основно полските, английските и републиканските американски) рекламират широко милиардерът Прохоров и много често публикуват хвалебствени статии за неговата сестра Ирина Прохорова (която е с подчертано проамериканско мислене) напр. (http://www.europaquotidiano.it/dettaglio/133358/irina_lantiputin_e_donna); (http://blogs.ft.com/beyond-brics/2012/02/14/russian-elections-the-xx-factor/#axzz1mUmB61Lt); (http://www.bbc.co.uk/russian/russia/2012/02/120214_prokhorov_new_party.shtml); (http://www.foreignpolicy.com/articles/2011/12/14/project_prokhorov?page=full).
Рекламирането на Прохоров се налага заради очевидното изчерпване на идейния, енергийния и манипулативния заряд на т.нар. оранжева несистемна опозиция. Това изчерпване се признава и от убедени антипутинци и от политически дистанцирани наблюдатели. Следователно за отстраняване на Владимир Путин САЩ трябва да търсят алтернатива или в системната опозиция (която, с изключение на милиардера Михаил Прохоров, е с яростна антисевероамериканска реторика), или в приближените на Путин сановници, което е трудна, опасна и изискваща голяма прецизност задача. Реално Михаил Прохоров сега е най-оформената политическа алтернатива. Той е много надарен относително млад човек, амбициозен е, образован е и с невероятна логика и интуиция към успешните инициативи. Превъзхожда цялостно и смазващо политиците от улицата като Лимонов, Немцов, Каспаров, Хакамада, Касянов и др., както и лидерите на системната парламентарна опозиция Сергей Миронов, Владимир Жириновски и Генадий Зюганов.

Автор Кирил Шопов